— От някакъв сайт, който се казва „Изпод верандата на Пати“. Срещу двайсет долара месечно, платени с кредитна карта, получаваш трийсетдневен достъп до свой чатрум, където съобщенията са поверителни, временни и непроследими. — Нямам представа за какво говори. Тя продължава да трака и казва: — Изглежда законно и най-вероятно безвредно. Много от тези сървъри са в Източна Европа, където законите за личните данни са още по-строги.
— Можем ли да отговорим? — пита Вики.
— А искаме ли? — обаждам се.
— Да, можем да отговорим срещу двайсет долара — уточнява Мейзи.
— Не са предвидени в бюджета — казва Вики.
— Адресът на подателя е cassius.clay.444. Можем да платим и да му изпратим съобщение.
— Не сега — настоявам. — Той не иска да говори, затова няма да каже нищо. Да го обмислим.
Анонимните сведения са част от играта и са чудесен начин да пропилеем много време.
Кени Тафт бил на двайсет и седем години, когато го убили в затънтен край на окръг Руис през 1990 г. Бил единственият чернокож заместник-шериф на Фицнър и работел при него от три години. Заедно с партньора му Гилмър били изпратени от Фицнър на място, смятано за отправна точка на търговците на кокаин, които не трябвало да са там в онзи момент. Тафт и Гилмър не очаквали проблеми. Мисията им била разузнавателна и разпоредена от офиса на Агенцията за борба с наркотиците в Тампа. Вероятността мястото да се използва в момента била нищожна, затова работата им била да го огледат и да докладват.
Според Гилмър, който се отървал с леки наранявания, двамата попаднали в засада, докато карали бавно по чакълест път в три през нощта. Гората била гъста, не видели никого. Първите изстрели улучили странично цивилната кола, управлявана от Гилмър, после строшили задното стъкло. Той спрял, изскочил навън и притичал до канавката. Кени Тафт също излязъл, но веднага бил улучен в главата и издъхнал на място. Нямал време дори да извади служебното си оръжие. Когато куршумите престанали да валят, Гилмър пропълзял обратно до колата и повикал помощ.
Стрелците изчезнали безследно. Служителите от АБН убедено приписвали случилото се на наркотрафиканти. Месец по-късно научили от информатор, че убийците нямали представа, че имат насреща си ченгета. Съвсем наблизо било скрито огромно количество кокаин и те били принудени да бранят стоката си.
Информаторът уж казал, че убийците вече били някъде в Южна Америка. Е, приятно търсене.
22
Получавам гневно обаждане от Отис Уокър. Оказва се, че съпругата му Джун е разстроена, защото вторият й съпруг, Джеймс Роуд, казал нещо лошо по неин адрес в съда. Търпеливо обяснявам, че още не сме влезли в съдебна зала, но наистина сме подали клетвена декларация, подписана от Роуд, в която той твърди, че Джун му се е похвалила, че е излъгала в съда, за да натопи Куинси.
— Обвинил я е в лъжа, така ли? — пита Отис уж изненадано. — Пред съдебни заседатели?
— Не, не, господин Уокър, не в съдебна зала, само в документ.
— Но защо го е направил?
— Ние го помолихме. Опитваме се да измъкнем Куинси от затвора, защото не той е убил онзи адвокат.
— Значи твърдите, че жена ми е лъжкиня?
— Твърдим, че е излъгала съда навремето.
— Все тая. Не разбирам как е възможно да извадите тази мръсотия след двайсет години.
— Да, доста време са двайсет години. Питайте Куинси.
— Мисля, че трябва да се посъветвам с адвокат.
— Направете го. Дайте му телефонния ми номер и с радост ще поговоря с него. Но ще си похарчите напразно парите.
Мейзи получава следното съобщение от сайта „Изпод верандата на Пати“:
„Соленият пеликан“ е стар бар на крайбрежната улица в Насау, на Бахамите; бъдете там следващия вторник по обед; важно е. (Съобщението ще изчезне пет минути след като го отворите. И през ум да не ви минава да го проследите).
Грабвам кредитна карта, отивам на сайта, плащам, влизам като joe.frazier.555 и изпращам следното съобщение:
Да си взема ли оръжие или бодигард?
Десет минути по-късно получавам:
Не, идвам с мир. Барът винаги е пълен, има много хора.
Питам:
Кой трябва да познае другия?
Всичко ще се подреди. Гледай да не те проследят.
До скоро.
Обсъждането за малко да прерасне в спор. Мейзи настоява, че е глупаво да отида на такава среща с непознат. И на Вики не й харесва. Аз твърдя, че по очевидни причини е наложително да поемем този риск. Човекът явно знае много за случая и иска да ни помогне. Освен това се страхува и настоява да се срещнем извън страната, което поне според мен подсказва, че вероятно ще научим доста гадости.