Макар да съм малцинство, заминавам с колата за Атланта. Вики е факир в намирането на евтини полети, хотели и трошки под наем и ми е резервирала билет за турбовитлов самолет, който спира два пъти, преди да напуснем Америка. Има само една стюардеса, която не умее да се усмихва и не й се надига от седалката.
Нямам багаж, затова преминавам светкавично през митницата и си хващам такси от дълга редица. Кадилак от седемдесетте с радио, от което заради нас, туристите, гърми Боб Марли. Местният колорит е подсилен от факта, че шофьорът пуши джойнт. Уличното движение почти не помръдва, така че няма опасност от смъртоносна катастрофа. Засядаме в потресаващо задръстване и на мен ми идва до гуша. Излизам от колата и плащам на шофьора, докато той ме напътства накъде да вървя.
„Соленият пеликан“ е стар бар с разкривени греди и тръстиков покрив. На тавана има огромни скърцащи вентилатори, от които леко подухва. Истински бахамци играят кресливо на домино, скупчени край една маса. Явно залагат. Други хвърлят дартс в ъгъла. Белите са повече от местните, мястото изглежда популярно сред туристите. Вземам си бира от бара и сядам на маса под чадър на три метра от водата. Нося тъмни очила и бейзболна шапка и се опитвам нехайно да наблюдавам наоколо. С годините станах доста добър следовател, но все още не ме бива за шпионин. И да ме е проследил някой, няма да разбера.
Пладне настъпва и отминава, докато зяпам водата.
Глас зад мен се обажда:
— Здрасти, Поуст.
Тайлър Таунзенд се настанява на стола до мен. Той оглавяваше списъка с хората, които очаквах да срещна.
— Здрасти — отговарям, без да го назовавам по име, и двамата се ръкуваме.
И той си е взел бира. И той носи тъмни очила и шапка с козирка и е облечен като за тенис. Хубав мъже е, с тен и съвсем леко прошарена коса. Почти връстници сме, но той изглежда по-млад.
— Често ли идваш тук? — питам.
— Да, имаме два търговски центъра в Насау, затова жена ми мисли, че съм тук по работа.
— А защо си тук всъщност?
— Да се поразходим — предлага Тайлър и се изправя. Крачим мълчаливо по пристанището, докато стигаме до пристан със стотина лодки. — Следвай ме — казва.
Слизаме на по-долната платформа и той ми посочва една красавица. Дълга е петнайсет метра и е проектирана да навлиза много навътре в океана за онези риби меч, които могат да се видят препарирани и окачени на стена. Той скача на борда и подава ръка да ми помогне.
— Твоя ли е тази яхта? — питам.
— Моя и на тъста ми. Да врътнем едно кръгче.
Тайлър изважда две бири от хладилника, настанява се на капитанския стол и пали двигателите. Аз се изтягам на тапицирана пейка и вдъхвам соления въздух, докато пърпорим из пристанището. Скоро усещам в лицето си фини пръски.
Тайлър отраснал в Палм Бийч, бил син на изтъкнат адвокат по наказателни дела. Осем години следвал в Университета на Флорида политология и право, след което смятал да се прибере у дома и да се присъедини към семейната фирма. Животът му излязъл от релси, след като баща му бил убит от пиян шофьор седмица преди Тайлър да се яви на адвокатския изпит. Изчакал една година, съвзел се, издържал адвокатския изпит и си намерил работа в Сийбрук.
Поради сигурните изгледи за работа не си направил труда да учи усърдно. Описанието на заниманията му като студент е доста кратко. Пет бурни години му трябвали, за да вземе бакалавърска степен. После, когато следвал право, след него имало само двама души с по-слаб успех, но така му харесвало. Имал славата на сладкодумен купонджия, обикновено доста наперен, защото баща му бил голяма клечка. Изведнъж обаче му се наложило да си търси работа, а интервюта нямало. Наела го фирма за недвижими имоти в Сийбрук, но издържал там само осем месеца.
За да оцелее като адвокат, делял малка сграда с други адвокати. А за да си плаща режийните, работел като служебен защитник на всеки бедняк, чието дело се гледало. Окръг Руис бил твърде малък, за да има щатни служебни защитници, затова съдиите определяли кои адвокати ще защитават обвиняемите срещу минимално заплащане. Това му струвало скъпо, когато убийството на Русо шокирало града. Всички други адвокати или се изпокрили, или заминали някъде, затова Тайлър бил назначен за защитник на Куинси Милър, смятан за виновен още в деня на ареста си.
За двайсет и осем годишен адвокат с нищожен опит в съдебната зала той защитавал клиента си блестящо. Борел се настървено, оспорвал всяка улика, атакувал свидетелите на обвинението и твърдо вярвал в невинността на клиента си.