Когато за пръв път прочетох протоколите от процеса, се изумих от неговата дързост. На третото четене обаче си дадох сметка, че вероятно тъкмо безпощадната му защита е отблъснала съдебните заседатели. И все пак си личеше огромният му потенциал за адвокат.
А после се бе отказал от правото.
Носим се покрай остров Парадайз и пускаме котва край някакъв курорт. Докато крачим по пристана към хотела, Тайлър казва:
— Смятаме да купим това място. Продава се. Искам да се заема с нещо различно и да се откъсна от търговските центрове. Тъстът ми е по-консервативен.
Строителен предприемач във Флорида, който действа консервативно?
Кимвам, като че ли думите му ме интересуват. Получавам мигрена от разговорите за пари. Изпадам в ступор от всичко, свързано с финанси, пазари, хедж фондове, ценни книжа, рисков капитал, стотни от процента, недвижими имоти, облигации и тъй нататък. И понеже нямам пари да се усмихна, не ми пука кой как планира да натрупа състояние.
Прекосяваме спокойно фоайето, сякаш сме двама туристи от Охайо, и се качваме с асансьора до третия етаж, където Тайлър държи просторен апартамент. Излизам след него на тераса с прекрасна гледка към брега и океана. Той изважда две бири от хладилника и сядаме да поговорим.
— Възхищавам ти се заради онова, което правиш, Поуст — започва той. — Наистина. Отдръпнах се от Куинси, защото нямах никакъв шанс, но никога не съм вярвал, че той е убил Русо. И досега мисля често за него.
— А кой го е убил?
Той въздиша и отпива продължително от бутилката си. Зарейва поглед към океана. Седим под голям чадър на тераса, никъде наблизо няма и следа от човешко присъствие с изключение на далечен смях на брега. Тайлър ме поглежда и пита:
— Носиш ли микрофон, Поуст?
Днес не, за късмет.
— Стига, Тайлър, не съм ченге.
— Не отговори на въпроса ми.
— Не, не нося микрофон. Искаш ли да ме обискираш?
Той кимва и отговаря:
— Да.
И аз кимвам в отговор, няма проблем. Отдръпвам се от масата и се събличам по боксерки. Той ме наблюдава внимателно и след като се убеждава, казва:
— Добре, стига толкова.
Обличам се и се връщам на стола при бирата си.
— Извинявай за това, но предпазливостта не е излишна. След малко ще разбереш.
Вдигам ръце и казвам:
— Виж, Тайлър, нямам представа какво си намислил, затова просто ще млъкна и ще те оставя да говориш. Знаеш, сигурен съм, че всичко е строго поверително. Убийците на Кийт Русо още се навъртат някъде и се страхуват от истината. На мен можеш да имаш доверие, ясно?
Той кимва и отговаря:
— Да, струва ми се. Ти ме попита кой е убил Русо и отговорът е, че не знам. Но имам хубава теория, всъщност отлична, и когато ти я разкажа, мисля, че ще се съгласиш с нея.
Отпивам от бирата си и казвам:
— Целият съм в слух.
Той вдишва дълбоко и се опитва да се отпусне. В такива случаи алкохолът помага и аз пресушавам бутилката си. Тайлър отива да донесе още две бири от хладилника, после се обляга на стола си и зарейва поглед към океана.
— Познавах Кийт Русо, при това доста добре. Беше десетина години по-голям от мен и доста му вървеше. Но вече му беше омръзнало в малкото градче и мечтаеше за нещо по-голямо. Не го харесвах особено, всъщност никой не го харесваше. Двамата с жена му печелеха, като скубеха наркодилъри от Тампа, дори имаха апартамент там. Из Сийбрук се носеха много слухове, че се канят да напуснат града, да се махнат от това затънтено място и да се присъединят към големите риби. Кийт и Даяна живееха затворено, все едно бяха нещо повече от останалите. Понякога се принуждаваха да си изцапат ръцете, когато позакъсат — разводи, фалити, завещания, но смятаха тази работа за унизителна. Кийт беше направо жалък по време на бракоразводното дело на Куинси и той съвсем основателно се вбеси. Избрали са идеалната изкупителна жертва, нали, Поуст? Недоволен клиент превърта и убива мързеливия си адвокат.
— Планът им е проработил.
— Да, така е. Всички в града бяха шокирани. Арестуваха Куинси и хората задишаха по-леко. Всички адвокати се изпокриха, затова потърсиха мен. Нямах избор. Отначало мислех, че е виновен, но скоро той ме убеди в обратното. Поех делото и съсипах адвокатската си практика.
— Свършил си прекрасна работа на процеса.
Той махва с ръка.
— Вече не ми пука. Това беше в друг живот. — Обляга се на лакти и приближава лице към мен, все едно предстои нещата да станат още по-сериозни. — Ето какво ми се случи, Поуст. Не съм го разказвал на никого, дори на жена си, ти също не бива да го повтаряш пред никого. А и няма да ти се иска, защото е опасно. Ето какво стана. След процеса бях изтощен емоционално и физически. Освен това бях отвратен от него и от присъдата и ненавиждах системата. Няколко седмици по-късно отново се запалих обаче, защото трябваше да се заема с обжалването. Подготвях го денонощно и бях сигурен, че ще успея да въздействам на Върховния съд на Флорида, макар да се случва рядко.