Тайлър отпива и гледа океана.
— А през това време лошите ме наблюдаваха. Просто го усещах. Развих параноя към телефоните си, апартамента, кантората, колата, всичко. Получих две анонимни обаждания — и двата пъти много зловещ мъжки глас казваше: „Оттегли се“. Само толкова. „Оттегли се.“ Не можех да съобщя в полицията, защото им нямах доверие. Фицнър контролираше всичко, той беше врагът. По дяволите, сигурно гласът от другата страна беше негов.
Около пет-шест месеца след процеса, докато работех над обжалването, двама мои приятели от Правния факултет разбраха, че имам нужда да се махна за малко, затова планираха да отидем да ловим лефер в Белиз. Някога ходил ли си на лов за лефер?
Дори не бях чувал за такава риба.
— Не.
— Велико е. Преследваш го в солените плитчини, които са страхотни тук, на Бахамите, и в Централна Америка. В Белиз са едни от най-хубавите лефери. Приятелите ми ме поканиха, а аз имах нужда от почивка. Ловът на лефер е истинско мъжко приключение — без съпруги, без приятелки, с много пиене. Заминах. На втората нощ отидохме на плажно парти недалече от рибарската хижа. Имаше много местни, няколко жени, колкото искаш гринговци, отишли да ловят риба и да пият. Беше бурен купон. Наливахме се с бира и ром, но не до припадък. Не се натряскахме като в колежа, но ми сложиха нещо в питието и ме отмъкнаха някъде. Не знам точно къде и никога няма да разбера. Събудих се на пода на бетонна килия без прозорци. Не килия, а направо сауна. Главата ме цепеше, повръщаше ми се. На пода имаше малка бутилка с вода, която изпих на един дъх. Наложи се да се събуя по боксерки. С часове седях на нагорещения под и чаках. После вратата се отвори и ме подхванаха двама адски противни главорези с пистолети. Удариха ми няколко шамара, завързаха ми очите и китките, после сигурно половин час ме мъкнаха по някакъв черен път. Препъвах се и умирах от жажда, а през десет стъпки един от бандитите ме ругаеше на испански и ме буташе напред. Когато спряхме, вързаха въже за китките ми, вдигнаха ми ръцете над главата и ме провесиха. Адски болеше и година по-късно се наложи да си направя операция на рамото, но тогава не мислех за последиците. Удрях се в някакви греди, докато ме теглеха нагоре, и накрая спряха на върха на някаква кула, където свалиха превръзката от очите ми и ме оставиха да се насладя на гледката. Намирахме се на брега на езеро или на блатист ръкав на река с големината на футболно игрище. Водата беше гъста, кафява и гъмжеше от крокодили. Заедно с мен върху платформата стояха още трима въоръжени до зъби типове, които не изглеждаха никак дружелюбни, и две кльощави хлапета на не повече от осемнайсет. Бяха чисто голи латиноамериканчета. От кулата тръгваше някакво въже над езерото, привързано за дърво на отсрещния бряг. Ако ги нямаше крокодилите, сигурно през лятото щеше да е забавно да се спуснеш по въжето и да цопнеш в езерото. Ако ги нямаше крокодилите обаче. Имах пулсиращо главоболие, сърцето ми щеше да се пръсне. Взеха чувал, пълен с кървави пилета, и го закачиха за въжето, после го пуснаха. Докато чувалът се спускаше към водата, от него капеше кръв и крокодилите освирепяха. Когато спря в средата на езерото, един от пазачите ми дръпна някакво въженце и пилетата се изсипаха накуп. Явно крокодилите бяха много гладни, защото обезумяха.
След разядката дойде време за предястието. Сграбчиха едното слабичко латиноамериканче и го вързаха за китките към въжето. То се разпищя, когато го изритаха от кулата, и още по-пронизително, щом полетя над езерото. Когато спря в средата, пръстите на краката му бяха на около три метра над крокодилите. Клетото хлапе плачеше и крещеше. Беше ужасно, наистина ужасно. Един от пазачите бавно завъртя манивела и тялото се спусна. Хлапето се мяташе неистово, както можеш да предположиш. Риташе и се молеше да го пощадят, но щом стъпалата му докоснаха водата, крокодилите започнаха да разкъсват плътта и костите. Пазачът продължи да върти лоста и тялото на момчето се спусна още по-надолу. Пред очите ми изяждаха живо човешко същество.
Тайлър отпива от бирата си и зарейва поглед към океана.
— Не мога да ти опиша онзи страх, Поуст, абсолютния ужас, докато гледаш такова неописуемо нещо и съзнаваш, че след малко и теб те очаква същото. Напиках се. Мислех, че ще припадна. Исках да скоча, но пазачите ме държаха. Изпитвах страх, какъвто малцина са изпитали. Сигурно е ужасно да се изправиш пред наказателния взвод, но поне ще умреш за секунди. А да те изядат жив…