— А Кени Тафт?
— Тафт беше убит малко преди да напусна града. Говореше се, че убийството не е станало точно както го описва Фицнър. Както и при Русо, Фицнър ръководеше разследването и можеше да пробута всякаква версия. Разигра голям театър около загубата на един от своите хора. Внушително погребение, ченгета откъде ли не в шпалир на улицата. Славно изпращане на загинал воин.
— Тази история има ли връзка с моя случай? — питам.
Той се умълчава и се заглежда към океана. Отговорът е очевиден за мен, но Тайлър казва:
— Не знам. Може би има някаква.
Няма да го притискам. Вече съм получил много повече от очакваното, а и пак ще говорим. Забелязвам неохотата му да обсъжда Кени Тафт и решавам да премина на друга тема.
— Защо са убили Кийт Русо? — питам.
Той свива рамене, като че ли отговорът е очевиден.
— Ядосал е с нещо бандата и са го ликвидирали. Най-бързият начин да си спечелиш куршум е да доносничиш. Може би от АБН са го притиснали и той се е огънал. След отстраняването на Русо и пращането на Куинси в затвора нещата се върнаха в обичайното си русло. Искали са присъдата да издържи, а аз реших да отида на риболов.
— След пенсионирането си Фицнър е отишъл да живее в Кийс, в хубав апартамент, оценен от щата на милион и шестстотин хиляди долара — отбелязвам. — Не е зле за шериф, който в зенита на кариерата си е печелел шейсет хиляди годишно.
— И не е завършил гимназия, така че вероятно не инвестира много умно. Обзалагам се, че голяма част от плячката му е скрита в офшорки. Внимавай къде копаеш, Поуст. Може да намериш неща, които е най-добре да не разбутваш.
— Работата ми е да разбутвам.
— Но моята не е. За мен това е приключена история. Животът ми е хубав, имам прекрасна съпруга и трима тийнейджъри. След днешния ден няма да се забърквам повече. Желая ти късмет, но не искам да те виждам отново.
— Ясно. Благодаря за срещата.
— Апартаментът е на твое разположение, ако искаш. Решиш ли да останеш, на сутринта можеш да вземеш такси до летището.
— Благодаря, но ще тръгна заедно с теб.
24
Съгласно раздел №13А-10-129 от Наказателния кодекс на Алабама човек, който „отнема или променя веществени доказателства“ по дело, е виновен за компрометирането им. И макар че това е само дребна простъпка, тя може да бъде наказана с до една година затвор и глоба в размер на 5000 долара. Обикновено в случай на наказуема простъпка ищецът, в конкретния случай прокурор Чад Фолрайт, трябва само да подаде клетвена декларация, с която ме обвинява в престъпление, и да поиска от шерифа да издаде заповед за арестуването ми.
Чад обаче е доста наплашен напоследък, защото най-голямото постижение в неговата невзрачна кариера е на път да се превърне в най-големия му гаф. Следващата година му предстоят избори — не че някой се натиска за работата му — и ако се установи, че той е осъдил и едва не е екзекутирал Дюк Ръсел за убийство, извършено от друг, ще изгуби гласове. Затова Чад дава толкова силен отпор. Вместо да се насочи към благородната цел да открие истината и да поправи несправедливостта, той ме напада, защото се опитвам да докажа грешката му и да отменя присъдата на невинен човек.
За да докаже колко е корав, той свиква голямо жури във Верона и възбужда съдебно преследване срещу мен за подправяне на улики. Обажда се и на Джим Биско от „Бърмингам Нюз“ и възторжено грачи за грандиозното си постижение. Биско обаче презира Чад и го пита защо отказва да даде седемте пубисни косъма за ДНК анализ. И не отразява новината за отправените ми обвинения.
Приятелят ми в Алабама е Стив Роузънбърг, радикално настроен адвокат от Ню Йорк, който се е преместил на юг, но така и не се е вписал в тази твърде чужда за него среда. Ръководи организация с идеална цел в Бърмингам и поема защитата в десетки случаи със смъртна присъда.
Роузънбърг се обажда на Чад и двамата започват ожесточена и продължителна битка — не им е за пръв път. Когато пушилката се разсейва, постигат уговорка аз да се предам в кабинета на Чад, да започнат процедурата и незабавно да се явя пред съдия за обсъждане на гаранция. Има вероятност да прекарам една-две нощи в ареста, но това не ме притеснява. След като клиентите ми са в състояние да понасят с десетилетия ужасите на затвора, значи и аз ще оцелея няколко дни в окръжния арест.
Това е първото ми обвинение и доста се гордея с него. Имам книга за изтъкнати адвокати, които са влизали в ареста заради свои клиенти, и за мен ще бъде чест да стана един от тях. Роузънбърг също е прекарал една седмица в ареста за неуважение на съда в Мисисипи. Още разказва случая през смях и твърди, че зад решетките се е сдобил с нови клиенти.