— Разпореждам го — незабавно отсича тя.
Чад зяпва и едва смогва да промърмори нещо, преди да се стовари шумно на стола си. Съдия Марлоу го измерва с гневен поглед, който истински ме плаши, и аз бивам оневинен. Съдийката взема друга купчина документи и продължава:
— Господин Роузънбърг, пред мен е молбата ви за преразглеждане на присъда, подадена преди два месеца от името на Дюк Ръсел. Тъй като аз председателствам съда и ще го председателствам за неопределен период от време, съм склонна да продължим и да разгледаме тази молба. Готови ли сте?
Двамата с Роузънбърг едва се сдържаме да не избухнем в смях.
— Да, госпожо — отговаря той мигновено.
Чад е пребледнял и отново се изправя с мъка.
— Господин Фолрайт? — пита Марлоу.
— Не, госпожо съдия. Ама моля ви се, прокуратурата дори не е завела отговор на молбата. Как така ще продължаваме?
— Ще продължите, щом ви нареждам. Прокуратурата е разполагала с два месеца за отговор, защо се бавите толкова? Тези протакания са несправедливи и безотговорни. Седнете, моля ви.
Тя кимва на Роузънбърг и двамата с Фолрайт сядат. Всички си поемаме дълбоко въздух. Съдийката се прокашля и казва:
— Става дума за най-обикновена молба от страна на защитата за ДНК анализ на всичките седем пубисни косъма от местопрестъплението. Защитата е склонна да поеме разходите за анализа. ДНК анализът вече се използва широко както за включване, така и за изключване на заподозрени и обвиняеми. Доколкото разбирам, щатът чрез вашата служба отказва да разреши анализа. Защо? От какво се страхувате? Ако анализът изключи Дюк Ръсел като заподозрян, ще бъдем изправени пред погрешна присъда. Ако анализът уличи господин Ръсел, ще разполагате с предостатъчно доводи да твърдите, че процесът му е бил справедлив. Прочетох досието, господин Фолрайт, хиляда и четиристотинте страници протоколи от делото и всичко останало. Присъдата на господин Ръсел е издадена въз основа на следа от ухапване и анализ на косми, но сериозната ненадеждност и на двете е доказвана многократно. Изпитвам съмнения относно тази присъда, господин Фолрайт, затова разпореждам ДНК анализ и на седемте косъма.
— Ще обжалвам заповедта — казва Чад, без да си прави труда да се изправи.
— Извинете, опитвате се да се обърнете към съда ли?
Чад се изправя отново и отговаря:
— Ще обжалвам тази заповед.
— Разбира се. Защо сте против ДНК анализа, господин Фолрайт?
С Роузънбърг се споглеждаме невярващо и доста развеселено. Рядко се случва в нашата работа да получаваме надмощие и почти никога не сме виждали съдия да дава на прокурор да се разбере. Трудно ни е да прикрием изумлението си.
Все още на крака, Чад съумява да изломоти:
— Просто не е необходимо, госпожо съдия. Дюк Ръсел беше осъден на справедлив процес от безпристрастни съдебни заседатели в същата тази зала. Само си губим времето.
— Аз не си губя времето, господин Фолрайт, но мисля, че вие си го губите. Протакате в опит да предотвратите неизбежното. Обвинението за компрометиране на улики е поредното доказателство за това. Разпореждам да се направи анализът, а ако обжалвате заповедта, само ще пропилеете още време. Съветвам ви да съдействате и да свършим работа.
Съдия Марлоу измерва Чад с изпепеляващ поглед, който го стряска. Не му хрумва какво да каже, затова тя приключва изслушването с думите:
— До един час искам да видя и седемте пубисни косъма на бюрото си. Твърде удобно би било просто да изчезнат.
— Моля ви, госпожо съдия — понечва да възрази Чад.
Тя удря с чукчето и оповестява:
— Закривам заседанието.
Разбира се, Чад не се подчинява. Изчаква до последния възможен момент, за да обжалва разпореждането й, и въпросът бива отнесен към Върховния съд на щата, където ще се мотае около година. Съдиите във Върховния съд нямат краен срок, който да ги принуждава да се произнасят по такива въпроси, и действат пословично бавно, особено в случаи с представяне на допълнителни доказателства по дела с вече издадени присъди. Преди години са потвърдили присъдата на Дюк след процеса му и са насрочили дата за екзекуцията му, после са отхвърлили първия му опит за преразглеждане на присъдата въз основа на нови улики. Повечето апелативни съдии, щатски и федерални, презират тези случаи, защото се точат с десетилетия. След като веднъж са отсъдили, че обвиняемият е виновен, рядко променят мнението си въпреки новите доказателства.
Затова чакаме. С Роузънбърг обсъждаме стратегия, за да може делото да се гледа при съдия Марлоу. Опасяваме се да не би съдия Рейни да се възстанови и да се върне на работа, макар да е слабо вероятно. Той е на осемдесет и няколко, златна възраст за федерален съдия, но понапреднала за съдия на изборен пост. Изправени сме обаче пред реалността, че без ДНК анализ не е възможно да спечелим.