— Как се отнасяше Фицнър към вас след това?
— Както и преди. Винаги се е държал много професионално — беше безупречно ченге, добър лидер, убеден привърженик на дисциплината. Даде ми едномесечен платен отпуск след погребението на Кени и направи всичко по силите си да изрази загриженост. Затова е толкова коварен. Хората му се възхищаваха и никой не вярваше, че е корумпиран.
— А сред служителите му знаеше ли се?
— Подозирахме. Фицнър имаше две верни хрътки, които му вършеха работата — казвахме им Чуп и Ръб. Бяха братя, големи гадняри, които вършеха мръсната работа. Арни имаше огромни зъби и единият преден беше счупен, затова зад гърба му викахме Чуп. Еймъс пък имаше по-ситни зъби, обаче дебела долна устна, издута от голяма топка тютюн за дъвчене, затова му казвахме Ръб. Под тях в йерархията бяха няколко членове на групата им, посветени в наркосделките, но те държаха всичко това отделно от работата си като пазители на реда в окръга. Повтарям, Фицнър се справяше добре като шериф. По някое време, много преди моето пристигане, се изкушил от наркопарите. Охранявал пристанището, пускал стоката да мине, осигурявал безопасни места за складиране и така нататък. Сигурен съм, че е печелел добре, както съм сигурен, че Чуп и Ръб, а също и другите са получавали своя дял. Ние, останалите, имахме добри заплати и осигуровки.
Брус махва към една количка за голф и две привлекателни дами му махват в отговор. Тръгва след тях по феъруея, после завива по едно мостче към усамотено място под няколко дървета. Когато пристигаме, питам:
— Е, какво е знаел Кени?
— Не ми каза. Веднъж намекна, но така и не довършихме разговора си. Знаете за пожара, който унищожи доста улики, включително свързаните с убийството на Русо, нали?
— Да, чел съм доклада.
— Като малък Кени искал да стане шпионин. Малко странно за чернокожо хлапе в провинциално градче във Флорида, но той си падал по шпионските книги и списания. От ЦРУ така и не му се обадили, затова станал ченге. Голям техничар беше. Ето ви един пример: имаше приятел, който подозирал, че жена му му изневерява. Помолил Кени за помощ и той след броени минути инсталирал устройство за подслушване на телефона в сервизното помещение в къщата му. Записвало всеки телефонен разговор, а мъжът прослушвал записа ежедневно. Много скоро чул как благоверната му си гука с нейния Ромео и планират следващата си среща. Приятелят на Кени ги спипал в леглото и здравата пребил онзи тип. И нея нашамарил. Кени страшно се гордееше със себе си.
— Е, какво беше дочул?
— Нещо за унищожаването на улики. Няколко дни преди убийството на Русо в окръга беше станало изнасилване — жертвата беше бяло момиче, което твърдеше, че не е видяло лицето на нападателя си, но бил бял. Главният заподозрян беше племенник на Чуп и Ръб. Пробите от изнасилването се съхраняваха при другите улики в бараката, защото в старото управление нямаше място. Пожарът унищожи и тях заедно с другите ценни доказателства. С Кени пиехме кафе късно една нощ, докато си почивахме, и той подметна, че пожарът не е бил случаен. Искаше ми се да продължи, но ни се обадиха за някакъв инцидент и ние потеглихме. Попитах го по-късно и ми отговори, че е дочул разговор между Чуп и Ръб за подпалването на бараката.
Брус млъква и настава продължителна пауза. Когато си давам сметка, че разказът му е приключил, питам:
— Още нещо?
— Не знам нищо повече, Поуст, кълна се. През годините съм си мислил, че Кени вероятно е подслушвал телефоните в управлението. Подозираше, че Фицнър и бандата му участват в наркотрафика, и искаше доказателство. От Агенцията за борба с наркотиците душеха наоколо, говореше се, че ще се намесят и федералните. Дали пък нямаше да ни арестуват всички? Дали Фицнър нямаше да пропее и да обвини нас? Не знам, само предполагам, но според мен Кени подслушваше и беше чул нещо.
— Доста дръзка теория.
— Така е.
— Обаче нямате представа какво може да е чул, така ли?
— Нямам, Поуст. Никаква представа.
Той подкарва количката и продължаваме обиколката си на игрището. След всеки завой се открива нова живописна гледка към планините и долините. Минаваме по тесни дървени мостчета над буйни потоци. На тринайсетия тий бокс ме запознава с адвоката си, който пита как вървят нещата. Отговаряме, че всичко е наред, и той бърза да се върне при приятелите си, много по-ангажиран с играта си, отколкото с делата на своя клиент. В клуба благодаря на Брус Гилмър за отделеното време и за гостоприемството му. Обещаваме си да поговорим отново в близко бъдеще, но и двамата знаем, че няма да се случи.