Научихме още неща за Наш Кули. Разполагаме с публичните данни за колите, имотите и двата му развода. Достатъчно е да отбележа, че той печели много и обича да харчи парите си. Къщата му в Корал Гейбълс е оценена на 2,2 милиона долара. Има поне три автомобила на негово име, всичките внос от Германия. Фирмата му развива дейността си в лъскав нов небостъргач в центъра на Маями с клонове на Големия Кайман и в Мексико Сити. Според приятел на Сюзан Ашли някои адвокати на наркобарони в Южна Флорида предпочитат да изнасят парите си в офшорки. Рядко ги залавят, но понякога федералните арестуват някого за укриване на данъци. Източникът на Сюзан твърди, че „Варик енд Валенсия“ е в мръсния бизнес много отдавна и умело съветва клиентите си за по-хигиенични начини да перат пари. Двама от старши съдружниците във фирмата са ветерани в съдебната зала, записали многобройни победи. През 1994 г. са защитавали Мики Меркадо по обвинение в убийство и съдебните заседатели не са успели да вземат единодушно решение.
Не разбирам какво е наложило Наш Кули да предприеме шестчасовото пътуване с кола, за да присъства на онова изслушване. Ако е искал да ме огледа хубаво, би могъл да го направи чрез уебсайта ни, колкото и да е семпъл. Същото важи за Сюзан Ашли. Всички искове, досиета, молби и присъди са публично достъпни и лесно могат да бъдат намерени онлайн. Пък и защо трябваше да рискува да бъде забелязан? Наистина, рискът беше доста нисък в онова затънтено място, но въпреки това успяхме да установим кой е. Допускам, че Кули е дошъл по нареждане на клиента си.
Мики Меркадо е закоравял главорез и вероятно цял живот работи за картела. Не сме сигурни точно за кой картел. Той и още двама били обвинени за убийството на друг наркотрафикант по време на провалена сделка, но обвиненията на федералните не издържали в съда.
А сега следи мен?
Не съм споделил с дамите всичко. Рядко го правя. Ще запазя за себе си историята за Тайлър и крокодилите. Онази снимка не ми излиза от главата.
Почти цял ден продължаваме да говорим за Тайлър, обменяме идеи и доводи. От една страна, се чувствам длъжен да го потърся, най-малкото за да го предупредя, че действията ни вече са под наблюдение. От друга страна обаче, бих могъл да го застраша дори само ако се опитам да вляза във връзка с него. Същото важи за Гилмър, но той не знае толкова, колкото Тайлър.
В края на деня решаваме, че е важно да поемем този риск. Отново влизам в интернет и се връщам на сайта „Изпод верандата на Пати“, където плащам двайсет долара за още един месец и изпращам съобщение, което ще се изтрие след пет минути:
Отново в Насау — важно е.
Минават пет минути, но отговор няма. Изпращам същото съобщение четири пъти през следващите три часа, но нищо.
Вече по тъмно си тръгвам от офиса и изминавам няколко преки в задушливата жега. Дните са дълги и влажни, а градът е пълен с туристи. Както обикновено, Лутър Ходжес е на верандата си и няма търпение да излезе от къщата.
— Здравей, отче — провиквам се.
— Здравей, синко.
Прегръщаме се на тротоара, подкачаме се незлобливо за посивелите коси и излишните килограми и тръгваме. Няколко минути по-късно усещам, че нещо го тревожи.
— Утре Тексас ще убие още един човек — обяснява той.
— Много съжалявам.
Лутър е неуморен противник на смъртното наказание и открай време пита: след като всички сме съгласни, че убийството е грях, защо допускаме толкова щати да убиват хора? Зададе ли се екзекуция, той и другите противници на смъртното наказание започват да пишат обичайните писма, да звънят по телефоните, да коментират онлайн и от време на време да протестират пред затвора. Лутър се моли часове наред и скърби за убийци, които изобщо не познава.
Не сме в настроение за изискана вечеря, затова влизаме в обикновена закусвалня. Както винаги, той плаща и веднага щом се настаняваме, се ухилва до уши и ме подканя:
— Е, разкажи ми най-новото около случая на Куинси.
Откакто организацията ни „Пазители на справедливостта“ е започнала да развива своята дейност, сме завели осемнайсет дела, осем от които завършиха с оправдаване. Един клиент е екзекутиран. На шестима делата още се гледат. Отказахме се от трима клиенти, когато се убедихме, че наистина са виновни. Ако допуснем грешка, зарязваме случая и продължаваме напред.