— Кийт беше интересен тип. Много амбициозен. Беше му дошло до гуша от малкия град. Искаше да печели пари. Адски добър адвокат. Имаше някакви наркоклиенти около Тампа и Сейнт Питърсбърг и успя да си изгради име. Един информатор ни каза, че вземал огромни хонорари в брой, декларирал само част от тях или изобщо не ги декларирал и дори изнасял пари в офшорки. Две години проследявахме данъчните му декларации и стана ясно, че харчи много повече, отколкото печели в Сийбрук. Затова се срещнахме с него и го заплашихме с обвинение в укриване на данъци. Той знаеше, че е виновен, и не искаше да изгуби всичко. Освен това переше пари за някои от клиентите си, предимно за момчетата от „Салтийо“. Правеше го, като купуваше недвижими имоти във Флорида от името на кухи офшорки и оформяше цялата документация. Не е много сложно, а и той знаеше какво прави.
— Съпругата му беше ли наясно, че е информатор?
Поредната усмивка, поредното отливане от чашата.
Дакуърт можеше да ни разказва бойни спомени с часове.
— Точно тук става забавно. Кийт имаше слаб ангел. Внимаваше да не се заплесва по жени в Сийбрук, но Тампа беше друга работа. С Даяна имаха апартамент там, уж за служебни цели, но Кийт го използваше и за друго. Преди да го убедим да ни съдейства, извадихме заповеди и подслушвахме апартамента, кантората и дори дома му. Слушахме всичко, включително обажданията на Кийт до момичетата му. И после се шокирахме. Оказа се, че Даяна е решила да играе същата игра. Нейният тип беше един от наркоклиентите й — красив младок, който действаше в Маями за „Салтийо“. Казваше се Рамон Васкес. Няколко пъти, докато Кийт се бъхтеше в Тампа, Рамон тайно посещаваше Даяна в Сийбрук. Както и да е, представяте си в какво състояние беше бракът им. В отговор на въпроса ви: не бяхме сигурни дали Кийт е казал на съпругата си, че е станал информатор. Бяхме го предупредили да не го прави, разбира се.
— Какво се случи с Даяна? — пита Вики.
— От картела някак научили, че Кийт работи за нас. Силно подозирам, че го е издало друго наше момче, което се оказа двоен агент. В този мръсен бизнес лоялността е търговска стока. Твърдите пари и страхът да не бъдат изгорени живи карат мнозина да минат на другата страна. Очистиха Кийт, а Даяна впоследствие напусна града.
— А Рамон? — пита Мейзи.
— С Даяна живяха в Тампа известно време, после продължиха на юг. Тогава не знаехме със сигурност, но подозирахме, че той се е оттеглил от трафика на наркотици и се старае да не се забърква в неприятности. Последно чух, че още са заедно някъде на Карибите.
— С много пари — допълних.
— Да, с много пари.
— Тя беше ли замесена в убийството? — пита Мейзи.
— Така и не беше доказано. Знаете за застраховката „Живот“ и за общата банкова сметка, но това не е необичайно.
— Защо не ударихте Фицнър и картела? — питам.
— След убийството случаят ни се разпадна. Бяхме на месец-два от голям удар, който щеше да доведе до много обвинителни актове, включително срещу Фицнър. Бяхме търпеливи, всъщност прекалено търпеливи, но се борехме с местната прокуратура. Бяха претрупани с работа и тъй нататък. И адвокатите не бяха много ентусиазирани. Знаете ги какви са. След убийството информаторите ни потънаха вдън земя и разследването се провали. Картелът се уплаши и се отдръпна за известно време. Накрая и Фицнър се пенсионира. Мен ме преместиха в Мобил, където завърши кариерата ми.
— Кого би използвал картелът за убийството? — пита Мейзи.
— О, имаха много въоръжени гангстери, а те невинаги са умели поръчкови убийци. По-скоро са зверове, които ще отсекат нечия глава с брадва, отколкото да я пронижат с куршум. Няколко изстрела с пушка в лицето е много кротка проява за тези типове. Техните убийства са кървави, защото така ги искат. Не им пука дали ще оставят следи. Никога няма да ги откриете, защото вече са се върнали в Мексико или Панама. Някъде в джунглата.
— Но местопрестъплението на Русо беше чисто, нали? Нямаше улики?
— Нямаше, обаче разследването се водеше от Фицнър.
— И все пак не разбирам защо не сте го пипнали. Уж сте знаели, че охранява пристанището, че складира коката, че предпазва дилърите, имали сте и информатори, включително Кийт. Защо не го арестувахте?
Дакуърт вдишва дълбоко, обляга се назад и сключва ръце на тила си. Вперва поглед в тавана с тъжна усмивка и отговаря:
— Това вероятно е най-голямото разочарование в кариерата ми. Наистина искахме да го пипнем. Беше един от нас, служител от силите на реда, а се оказа толкова корумпиран и съучастник на най-противните хора, които може да срещне човек. Вкарваше кокаин в Атланта, Бърмингам, Мемфис, Нашвил, в целия Югоизток. И щяхме да успеем. Бяхме събрали стабилни доказателства. Не се получи заради прокурора в Джаксънвил. Не можахме да го накараме да се задейства достатъчно бързо и да представи доказателствата пред голямото жури. Той настояваше да ръководи парада, а не знаеше какво прави. После убиха Русо. Този мърляч, прокурорът, още не ми излиза от главата. Впоследствие се кандидатира за Конгреса — нямах търпение да гласувам против него. Последно чух, че търчал след линейки в търсене на клиенти, а мазната му физиономия се мъдрела на билбордове.