— И твърдите, че този картел продължава да действа тук? — пита Мейзи.
— До голяма степен, струва ми се. Поне когато се пенсионирах, беше така. През последните пет години не съм в час с нещата.
— Добре, да поговорим за хората, поръчали убийството на Русо — обажда се Мейзи. — Те къде са сега?
— Не знам. Сигурен съм, че някои са мъртви, други са в затвора, трети са се оттеглили в луксозните си къщи по цял свят. А има и такива, които още търгуват с дрога.
— И ни наблюдават, нали? — пита Вики.
Дакуърт се привежда напред и отпива от чашата си. Замисля се продължително, защото съзнава колко сериозна е тревогата ни. Накрая казва:
— Ясно е, че мога единствено да предполагам. Но да, донякъде ви наблюдават. Най-малкото защото не желаят Куинси Милър да бъде оправдан. Искам да ви попитам нещо — поглежда ме той. — Ако клиентът ви излезе на свобода, ще възобновите ли разследването на убийството?
— Вероятно не. В почти половината от случаите успяваме да открием истинския виновник, но само в половината. В този конкретен случай ми се струва слабо вероятно. Престъплението е старо, уликите са изчезнали. Както казахте, истинският убиец сигурно си живее чудесно някъде далече.
— Или е мъртъв — добавя Дакуърт. — Убийците в картелите не живеят дълго.
— Тогава защо ни наблюдават? — пита Вики.
— А защо не? Лесно е. Документите, които се внасят в съда, са публични. Защо да не са наясно как вървят нещата?
— Чували ли сте за адвокат на наркобарони от Маями на име Наш Кули? — питам го.
— Не, струва ми се. В коя фирма работи?
— „Варик енд Валенсия“.
— А, разбира се. От години са в бизнеса. Добре познати. Защо питате?
— Наш Кули беше в съдебната зала миналата седмица, когато представяхме молбата си.
— Значи го познавате?
— Не, но разбрахме кой е. Беше с някакъв тип Мики Меркадо, негов клиент.
Добро ченге е и много му се иска да попита как сме открили самоличността на двамата, но не го прави. Усмихва се и казва:
— Да, на ваше място бих внимавал. Разумно е да предположите, че ви наблюдават.
29
Според Стив Роузънбърг съдия Марлоу имала повече влияние, отколкото сме допускали. Подозираше, че тя лобира пред апелативния съд на Алабама да се задейства рекордно бързо. Само два месеца след изслушването във Верона съдът единодушно потвърждава издадената от съдия Марлоу заповед за ДНК анализ на седемте пубисни косъма. Разпореждат също той да бъде платен от службата на почитаемия Чад Фолрайт. Двама инспектори от щатската полиция отнасят доказателствата в същата лаборатория в Дърам, която използвахме за анализ на слюнката на Марк Картър.
Взирам се в телефона си три дни, докато най-сетне не пристига обаждане лично от съдийката. С безукорна дикция без следа от акцент и с най-приятния женски глас, който съм чувал, тя ми съобщава:
— Е, господин Поуст, изглежда, имате право. ДНК анализът изключва клиента ви като извършител. Всичките седем пубисни косъма са на Марк Картър.
Намирам се в кабинета на Вики и лицето ми издава всичко. Затварям очи за миг, а Вики безмълвно прегръща Мейзи.
Съдия Марлоу продължава:
— Днес е вторник. Можете ли да дойдете за изслушване в четвъртък?
— Разбира се. Благодаря ви, съдия Марлоу.
— Не благодарете на мен, господин Поуст. Съдебната ни система дължи огромна признателност на вас.
Ето за тези мигове живеем. Само два часа деляха щата Алабама от убийството на невинен човек. Дюк Ръсел щеше вече да е изстинал в гроба без нас, без непоклатимата ни решимост да издействаме отмяната на погрешни присъди.
Ще празнуваме по-късно обаче. Незабавно заминавам за Алабама и непрекъснато звъня по телефона. Чад не иска да говори с мен, прекалено е зает в момента, разбира се. Със сигурност ще се опита отново да осуети всичко и тъй като по принцип е некомпетентен, ние се тревожим как ще се осъществи залавянето на Марк Картър. Доколкото ни е известно, Картър не знае нищо за ДНК анализа. Стив Роузънбърг убеждава главния прокурор да се обади на Чад и да го стегне малко. Главният прокурор се съгласява също така да уведоми щатската полиция, за да държат Картър под око.