Късно в сряда сутринта Дюк Ръсел лежи на леглото си — същото, на което лежи през последните десет години, чете книга и не се интересува от външния свят, когато един надзирател надниква през решетките и му казва:
— Ей, Дюк, време е да тръгваш, човече.
— Къде да ходя?
— У дома. Съдия те вика във Верона. Заминаваш след двайсет минути. Събирай си нещата.
Надзирателят набутва евтин платнен сак между решетките и Дюк започва да пъха вътре вещите си: чорапи, тениски, боксерки, два чифта маратонки, тоалетни принадлежности. Има осем книги с меки корици и понеже ги е чел поне по пет пъти, решава да ги остави на следващия обитател на килията. Същото важи за малкия черно-бял телевизор и за вентилатора. Когато излиза от килията с белезници, но без окови на глезените, другите затворници му ръкопляскат. До входа са се скупчили надзиратели, тупат го по гърба и му пожелават всичко най-хубаво. Неколцина го извеждат навън, където го чака бял затворнически микробус. На излизане от отделението на смъртниците той не поглежда назад.
В административната сграда на „Холман“ го прехвърлят в патрулка на окръжната полиция. Щом патрулката напуска затвора, спира и полицаят, който седи отпред, слиза. Отваря задната врата, отключва белезниците и пита Дюк дали иска нещо за ядене. Чувствата му са къде-къде по-силни от апетита.
Четири часа по-късно той пристига в окръжния арест, където го очаквам заедно със Стив Роузънбърг и адвокат от Атланта. Убедили сме шерифа, че предстои освобождаването му, защото всъщност той е невинен, затова шерифът ни съдейства. Позволява ни да използваме тесния му кабинет за кратката си среща. Обяснявам на Дюк какво знам и че то не е всичко. На следващия ден съдия Марлоу ще отмени присъдата му и ще издаде заповед за освобождаването му. Кретенът Чад заплашва отново да внесе обвинения срещу Дюк, както и срещу Марк Картър. Според нелепата му нова теория те са изнасилили и убили Емили Брун заедно.
Двамата всъщност не се познават. Това звучи абсурдно, но не буди учудване. Когато са победени, прокурорите често излизат с невъобразими нови теории за вина. Фактът, че името на Марк Картър изобщо не е споменавано на процеса на Дюк преди десет години, ще пресече този абсурд. Съдия Марлоу е повела война и няма да слуша подобни глупости. Освен това главният прокурор на Алабама притиска Чад да отстъпи.
Въпреки това той има власт да внесе отново обвиненията, а това буди тревога. Може да разпореди ареста на Дюк скоро след освобождаването му. Докато се опитвам да обясня тези юридически странности на клиента си, той толкова се разчувства, че не може да говори. Оставяме го с шерифа, който го отвежда в най-хубавата килия за последната му нощ зад решетките.
Със Стив отиваме в Бърмингам и изпиваме по едно питие с Джим Биско от „Бърмингам Нюз“. Биско е пощурял по историята и е пуснал новината сред колегите си. Обещава ни на следващия ден да се разиграе голям театър.
Вечеряме късно и си намираме евтин мотел далече от Верона, където не се чувстваме в безопасност. Семейството на жертвата е голямо и има много приятели, получавали сме анонимни заплахи по телефона. И те са част от картинката.
В ранни зори щатската полиция арестува Марк Картър и го отвежда в съседен окръг. Шерифът ни осведомява за това, докато влизаме в съдебната зала и се подготвяме за изслушването. Чакаме, зрителите се стичат, а аз поглеждам към прозореца и забелязвам пред сградата на съда телевизионни микробуси с ярки надписи. В осем и половина пристига Чад Фолрайт с малобройната си клика и казва „добро утро“. Питам го дали все още смята да отправи повторно обвинение към клиента ми. Той поклаща глава, самодоволно ухилен, сякаш ми прави услуга. Всъщност е съсипан и по някое време през нощта, вероятно след напрегнат разговор с главния прокурор, е решил да се откаже.
Дюк пристига, придружен от полицаи, и сияе от радост. Облечен е с твърде широко за него тъмносиньо сако, бяла риза и вратовръзка, чийто възел е колкото юмрук. Изглежда превъзходно и вече се наслаждава на мига. Майка му е на първия ред зад нас заедно с десетина роднини. От другата страна на пътеката е Джим Биско с още няколко репортери. Съдия Марлоу е позволила да се правят снимки и фотоапаратите щракат.
Тя заема мястото си точно в девет и поздравява.
— Преди да започнем, шериф Пили ме помоли да уведомя зрителите и пресата, че жител на този окръг, човек на име Марк Картър, е бил арестуван днес сутринта в дома си в Бейлис и е бил обвинен в изнасилването и убийството на Емили Брун. Той ще се яви в тази съдебна зала след около час. Господин Поуст, струва ми се, че имате искане.