Ставам усмихнат и отговарям:
— Да, госпожо съдия. От името на клиента ми Дюк Ръсел моля присъдата му по това дело да бъде отменена и той да бъде освободен незабавно.
— И какво е основанието за това искане?
— ДНК анализът, госпожо съдия. Получихме резултатите от изследването на седемте пубисни косъма, открити на местопрестъплението. Нито един не е на господин Ръсел. И седемте са на господин Картър.
— Доколкото познавам фактите, господин Картър е последният човек, видян с жертвата, докато още е била жива, нали?
Тя задава въпроса си и поглежда унищожително Чад.
— Точно така, госпожо съдия — отговарям със сдържано злорадство. — Въпреки това той никога не е бил сред главните заподозрени от полицията или прокуратурата.
— Благодаря ви. Господин Фолрайт, възразявате ли срещу това искане?
Той бързо се изправя и отговаря почти шепнешком:
— Щатът не възразява.
Съдия Марлоу размества някакви документи, не бърза. Накрая казва:
— Господин Ръсел, изправете се, моля.
Дюк става и я поглежда озадачено. Тя се прокашля и казва:
— Господин Ръсел, отменям присъдата ви за изнасилване и предумишлено убийство. Окончателно. Обвиненията не могат да бъдат възобновени. Не съм участвала в процеса ви, но за мен е чест да бъда тук днес, на вашето реабилитиране. Извършена е огромна несправедливост и вие сте заплатили прескъпо за нея. Осъдени сте погрешно от щата Алабама и сте лежали в затвора десет години, които няма как да си върнете. От името на щата изразявам съжалението си с ясното съзнание, че моето извинение няма да изцели раните ви. Пожелавам ви дълъг и щастлив живот, след като този кошмар е вече зад гърба ви. Господин Ръсел, вие сте свободен.
Зад нас се разнасят възклицания и викове, когато семейството му чува тези думи. Дюк се навежда, обляга длани на масата и се разплаква. Изправям се, прегръщам го и забелязвам колко слаб и крехък е под чуждото старо сако.
Чад се измъква почти на бегом през страничната врата — такъв страхливец е, че дори не идва да се извини лично. Вероятно до края на кариерата си ще лъже, че Дюк е бил освободен заради дребна формалност.
Пред съдебната зала се изправяме срещу камерите и отговаряме на въпроси. Дюк казва само няколко думи. Единственото му желание в този момент е да се прибере у дома и да си хапне от ребърцата, които чичо му е опекъл на барбекюто. И аз нямам много за казване. Повечето адвокати мечтаят за тези мигове, но за мен те са горчиво-сладки. От една страна, изпитвам огромно удовлетворение, че съм спасил невинен човек. Но от друга, съм ядосан и обезсърчен от съдебната ни система, която допуска погрешни присъди. Възможно е почти всички те да бъдат избегнати.
Защо се очаква да празнуваме, когато невинен човек излезе на свобода?
Пробивам си път през тълпата и отвеждам клиента си в малка стая, където ни чака Джим Биско. Обещал съм му ексклузивно интервю и двамата с Дюк си изливаме душите. Биско пита най-напред за разминалата се на косъм екзекуция отпреди няколко месеца и не след дълго се забавляваме с последната вечеря на Дюк и неистовото му старание да дояде пържолата и тортата си, преди да го върнат в килията. Смехът се лее непринудено, сълзите също.
Половин час по-късно излизам и се връщам в съдебната зала, където хората очакват следващото действие от драмата. Съдия Марлоу заема мястото си и всички сядат. Тя кимва и приставът отваря странична врата. Появява се Марк Картър с белезници и обичайния оранжев гащеризон. Озърта се, вижда многолюдната публика, намира с поглед семейството си на първия ред и отмества очи. Сяда на масата на защитата и забива поглед в обувките си.
Съдия Марлоу го поглежда и пита:
— Вие ли сте Марк Картър?
Той кимва.
— Изправете се, ако обичате, и отговорете ясно.
Картър става неохотно, все едно владее положението.
— Да, аз съм.
— Имате ли адвокат?
— Не.
— Можете ли да си го позволите?
— Зависи колко ще струва.
— Добре. Засега ще ви назнача служебен адвокат, който ще се срещне с вас в ареста. Ще се видим отново тук следващата седмица. Дотогава ще останете в ареста без право на гаранция. Седнете.
Той сяда и аз се премествам напред към масата на защитата. Навеждам глава и казвам тихо:
— Здрасти, Марк, аз ти се обадих в нощта, когато без малко не екзекутираха Дюк. Помниш ли?
Той ме поглежда кръвнишки, но понеже е с белезници и не може да ме фрасне, май се готви да ме наплюе.