— Улучи го! — извика Барак.
— Естествено.
Когато започна да се смрачава, Поулгара и Белдин се върнаха в лагера извън града.
— Е — каза гърбавият вълшебник със задоволство, — известно време не е нужно да се тревожиш за драснианските копиехвъргачи. — Той протегна изкривените си длани към един от пламтящите мангали на Ярблек.
— Не си им сторил нищо лошо, нали? — попита бързо Порен.
— Не. — Белдин се засмя. — Направихме така, че заседнаха в едно тресавище. Придвижваха се през мочурлива долина и ние отклонихме една река към нея. Сега цялото място е блато. Всички се изкатериха по върховете на хълмовете и по клоните на дърветата. Сега чакат водата да спадне.
— А Брендиг няма ли да затъне на същото място? — попита Гарион.
— Брендиг заобиколи тази долина — увери го Поулгара и седна до друг от мангалите с чаша чай в ръка. — Трябва да пристигне тук след няколко дни. — Тя погледна към Вела и добави: — Този чай е наистина прекрасен.
— Благодаря, лейди Поулгара — отвърна тъмнокосата танцьорка. Очите й се спряха върху бакъреночервеникавите къдрици на Се’Недра, блеснали под златистата светлина на свещите, и тя въздъхна със завист. — Ако имах такава коса, Ярблек би могъл да ме продаде на двойна цена.
— Бих се съгласил и на двойно по-малко от сегашната — измърмори Ярблек. — Стига да избегна ударите с нож.
— Не бъди глупав като малко дете, Ярблек — обърна се към него тя. — В действителност не съм те наранила толкова лошо.
— Но кръв течеше от мен, а не от тебе.
— Упражняваш ли ругатните си, Вела? — попита Белдин.
Тя му показа майсторството си — съвсем изчерпателно.
— Напредваш — поздрави я вълшебникът.
През следващите два дни войниците на Гарион натрупаха още барикади по укрепената с отломки защитна линия, ограждаща северната част на града. Така последователите на култа не можеха да нахлуят в контролираната от риванския крал територия при новите си контраатаки. Гарион и приятелите му наблюдаваха работата на войската от втория етаж на къщата, която бяха превърнали в щаб.
— Онзи, който командва неприятелите ни, изглежда, няма много добри познания по военна стратегия — отбеляза Ярблек; — Въобще не си направи труда да укрепи своята част. Така щеше да ни попречи да навлезем в останалата част от града.
Барак се намръщи.
— Знаеш ли, Ярблек, имаш право. Това трябваше да бъде първият му ход, след като ние завзехме цялата северна част на Реон. — Може би е твърде самоуверен и въобще не си помисля, че можем да превземем още сгради в неговата част — предположи Лелдорин.
— Или е така, или пък поставя клопки зад гърба ни, където не можем да го видим — добави Дурник.
— Това също е възможно — съгласи се Барак. — Дори много повече от възможно. Може би трябва да направим план каква стратегия ще използваме преди да започваме нова атака.
— Преди да мислим за планове, трябва да разберем точно какви клопки ни поставя Улфгар — намеси се Джевълин.
Силк въздъхна и направи кисела гримаса.
— Добре. Ще отида да погледна, щом се стъмни.
— Всъщност аз не предлагах това, Келдар.
— Разбира се, че не.
— Въпреки това идеята ти е много добра. Радвам се, че ти хрумна такава мисъл.
Малко след полунощ Силк се върна в просторната, осветена от пламъците на огъня стая в щаба на Гарион.
— Вън е много неприятна нощ — отбеляза дребничкият драснианец. Той трепереше и потриваше ръцете си една в друга. След това прекоси стаята и застана пред огъня.
— Е, готвят ли ни някакви изненади? — попита Барак и надигна една медна халба.
— О, да — отвърна Силк. — Издигат стени и затварят с тях улиците на няколко къщи от нашата, защитна линия. Освен това ги строят точно зад ъглите. Така човек не може да ги види преди да се озове точно пред тях.
— И си мислят, че не виждаме стрелците и бъчвите врящ катран по всички къщи наоколо? — попита мрачно Барак.
— Вероятно — Силк сви рамене. — Имате ли още пиво? Измръзнах до кости.
— Ще трябва да поработим по този въпрос — размишляваше гласно Джевълин.
— Ех, че късмет! — рече кисело Барак и пак отиде до бъчвичката с пиво. — Мразя да се бия в градовете. Дай ми едно хубаво открито поле и съм готов за бой по всяко време.
— Но плячката е тъкмо в градовете — изтъкна Ярблек.
— Ти само за това ли мислиш?
— Ние живеем на този свят, за да извличаме печалба от сраженията, приятелю — отвърна мършавият надрак и сви рамене.