— Приказваш точно като Силк.
— Зная. Затова станахме съдружници.
Слаб сняг продължи да вали през целия следващ ден. Жителите на Реон организираха още няколко предпазливи атаки срещу защитната линия на Гарион, но в повечето случаи се задоволяваха с това да хвърлят стрели срещу всяка подвижна цел.
Към обяд на следващия ден Еранд внимателно се промъкна през срутената северна стена и отиде в къщата, от която Гарион ръководеше действията на армията си. Момчето влезе задъхано, лицето му преливаше от весело опиянение.
— Вълнуващо е — заяви Еранд.
— Кое? — попита го Гарион.@
— Да се измъкваш от стрелите.
— Леля Поул знае ли, че си тук?
— Не мисля. Исках да видя града и просто дойдох.
— Ще навлечеш неприятности и на двама ни.
Еранд вдигна рамене.
— От една караница няма да ме заболи чак толкова много. Но си помислих, че трябва да знаеш — Хетар е тук или ще бъде след около час. Намира се само на няколко мили на юг.
— Най-после! — възкликна Гарион. — Как разбра?
— Излязох да пояздя. Конят става неспокоен, когато стои дълго време затворен. Изкачихме се на ей онзи голям хълм и видях, че алгарите пристигат.
— Да отидем да ги посрещнем.
— Защо не?
От върха на хълма Гарион и младият му приятел видяха безкрайните вълни на войниците от алгарските родове, заливащи заснежените пусти полета в бърз галоп. Един самотен конник се отдели от първата редица на това море от коне и ездачи и се изкачи до върха на хълма. Дългият черен кичур коса върху темето му се носеше след него, развяван от вятъра.
— Добро утро, Гарион — поздрави го приятелски Хетар и спря коня си. — Надявам се, че си добре.
— В общи линии да — засмя се Гарион.
— Тук, на север, вече имате сняг.
Гарион се огледа с престорено учудване.
— А, имаш право. Дори не бях забелязал.
Друг конник тръгна към върха на хълма. Мъж, загърнат в изтъркано наметало с качулка.
— Къде е леля ти, Гарион? — извика той още отдалече.
— Дядо? — възкликна смаяно Гарион. — Мислех, че си в Мар Терин.
— Вече ходих дотам — изсумтя Белгарат и спря коня си до тях. — Това пътуване се оказа напълно безполезно. Ще ти разкажа по-късно. Какво става тук?
Гарион ги осведоми с няколко изречения за събитията през изминалите няколко седмици.
— Бил си доста зает — отбеляза Хетар.
— Времето тече по-бързо, когато се занимаваш с нещо.
— А Поул в града ли е? — попита го Белгарат.
— Не. Тя, Се’Недра и останалите дами са в лагера, който построихме веднага щом пристигнахме тук. Последователите на култа предприемат контраатаки срещу позициите ни в Реон, затова реших, че не е съвсем безопасно жените да са в града.
— Разумно решение. Защо не събереш всичките наши приятели? Доведи ги в лагера. Мисля, че трябва да поговорим за някои неща.
— Добре, дядо.
Рано следобед се събраха в главната палатка на риванския лагер извън града.
— Успя ли да откриеш нещо полезно, татко? — обърна се Поулгара към Белгарат, когато старият вълшебник влезе в палатката.
Белгарат се отпусна на един стол.
— Няколко объркващи фрази — това е всичко. Имам чувството, че преписът на Ашабските пророчества, с който разполага Анхег, е бил твърде старателно окастрен преди да попадне в ръцете му. Струва ми се, че началото на пророчествата е променено. Съкратени са части от първоначалния текст.
— Пророците обикновено не променят предсказанията, които сами са направили — отбеляза Поулгара.
— Но този, написал Ашабските предсказания, го е направил. Особено ако на някои места в пророчеството се говори за неща, в които той не е искал да повярва.
— Кой е този пророк?
— Торак. Почти веднага разпознах неговия стил и особения строеж на фразите.
— Торак ли? — възкликна Гарион, внезапно усетил прилив на хлад.
Белгарат кимна.
— Една стара малореанска легенда разказва, че след като разрушил Ктхол Мишрак, Торак наредил да му построят замък край Ашаба в Карандските планини. И щом заживял в него, изпаднал в екстаз и написал Ашабските предсказания. Както и да е, легендата твърди, че след като състоянието на екстаз отминало, Торак бил обзет от силна ярост. Очевидно в предсказанията е имало неща, които не са му харесали. На това би могла да се дължи намесата в пророчествата, която открих. Винаги са ни учели, че думата отразява истинското значение на събитието.
— Ти можеш ли да сториш такова нещо?
— Не. Но Торак беше много самонадеян и вероятно е повярвал, че е в състояние да го постигне.
— Но това ни праща в задънена улица, нали? — попита Гарион и сърцето му се сви. — Искам да кажа — в Мринския сборник пише, че трябва да проучиш другите загадки, но ако Ашабските пророчества не са верни… — Кралят на Рива вдигна безпомощно ръце.