— Най-важното е да заловим Улфгар жив — предупреди ги Гарион. — Той трябва да отговори на няколко въпроса. Искам да разбера каква е ролята му в отвличането на сина ми. Освен това трябва да ми отговори къде е Геран, ако това му е известно, разбира се.
— Аз пък искам да зная колко офицери от войската ми е покварил и привлякъл на своя страна — добави кралица Порен.
— Изглежда, че ще му се наложи доста да поприказва — подхвърли Ярблек със зла усмивка. — В Гар ог Надрак използваме някои много забавни средства за развързване на езиците.
— Поул ще се заеме с това — заяви категорично Белгарат. — Тя ще измъкне отговорите, които са ни нужни, без да прибягва до такива неща.
— Нима си станал мекушав, Белгарат? — попита Барак.
— Не мисля — отвърна възрастният мъж. — Но ако Ярблек се увлече, нещата могат да отидат твърде далеч. А пък човек не може да получи отговори от мъртвец.
— А след това? — попита нетърпеливо Ярблек.
— Не ме интересува какво ще правиш с него след това.
На следващия ден Гарион стоеше в тясното, оградено със завеси пространство в главната палатка и разглеждаше картите и внимателно съставените списъци, за да провери дали нещо не е убягнало от погледа му. В последно време бе започнал да се чувства така, сякаш тежестта на ръководството на цялата армия е единствено върху неговите плещи.
— Гарион — подхвана Се’Недра, като влезе в преградения със завеси команден пункт. — Дошли са наши приятели.
Той вдигна очи от картите.
— Тримата синове на Бранд — съобщи му риванската кралица. — И онзи духач на стъкло, Йоран.
— Какво правят те тук? — намръщи се Гарион. — Казах им да стоят в Рива.
— Твърдят, че трябвало да те запознаят с нещо много важно.
Кралят въздъхна.
— Тогава ги доведи незабавно при мен.
Тримата синове на Бранд, загърнати със сиви наметала, и сериозният Йоран влязоха при краля и се поклониха. Дрехите им бяха опръскани с кал, а лицата им — уморени.
— Не нарушаваме преднамерено нарежданията ти, Белгарион — увери го бързо Кайл. — Но открихме нещо много важно, което трябва да научиш.
— И какво е то?
— След като напуснахте Рива с армията, ваше величество — обясни Вердан, по-големият брат на Кайл — решихме да огледаме педя по педя западния бряг на острова. Смятахме, че може да има някакви следи, които сме пропуснали при първото претърсване.
— Освен това — добави Брин — нямахме с какво друго да се занимаваме.
— Както и да е — продължи Вердан, — най-накрая открихме кораба, с който са пристигнали онези череки.
— Техния кораб ли? — попита Гарион и рязко стана от стола. — Мислех си, че онзи, който е отвлякъл сина ми, е използвал кораб, за да напусне острова.
Вердан поклати глава.
— Корабът е бил умишлено потопен, ваше величество. Напълнили са го с камъни и след това са пробили дупки на дъното. Минали сме точно над него поне пет пъти. Най-сетне настъпи един спокоен ден и в морето нямаше никакво вълнение. Корабът лежеше на дъното на около тридесет стъпки под водата.
— В такъв случай как похитителят е напуснал острова?
— И ние си задавахме този въпрос, Белгарион — отговори му Йоран. — Хрумна ни, че е възможно въпреки всичко похитителят все още да е на Острова на ветровете. Започнахме да го търсим. И тогава открихме пастира.
— Какъв пастир?
— Бил е сам със стадото си на поляните в западната част на острова — обясни Кайл. — Въобще не му беше известно какво се е случило в града. Както и да е, попитахме го дали е забелязал нещо необичайно по времето, когато принц Геран бе отвлечен, и той ни отговори, че видял как някакъв кораб влиза в едно от заливчетата на западния бряг горе-долу по същото време. Освен това забелязал как някакъв човек, който носел нещо увито в одеяло, се качил на борда. След това корабът отплавал в морето, като група мъже останали на брега. Белгарион, заливчето беше същото, където свърши дирята, проследена от Кълбото на Алдур.
— Накъде е тръгнал корабът?
— На юг.
— Има още нещо, Белгарион — добави Йоран. — Пастирът беше убеден, че корабът е бил нийсански.
— Нийсански ли?
— Беше напълно убеден в това. Дори описа знамето със змията, което се развявало на мачтата.
— Чакайте малко — каза Гарион и се приближи към завесата на изхода на своя команден пункт. — Дядо, лельо Поул, бихте ли дошли за малко?
— Какво има, скъпи? — допита Поулгара, след като тя и старият магьосник влязоха в импровизирания кабинет на Гарион. Заедно с тях дойде и Силк.
— Разкажи им всичко — обърна се Гарион към Кайл.
Вторият син на Бранд бързо повтори онова, с което бе запознал Гарион.