— Дайте му още няколко минути — каза Поулгара и се изправи. — След това може да започнете да го разпитвате.
— Сигурно ще упорства — предположи Брин и се засмя.
— Ще бъда ужасно разочарован, ако не го направи — подметна Силк, който ровеше в някакво чекмедже на големия полиран шкаф.
— Да не сте ме ослепили, варвари такива? — измърмори Улфгар, надигна се с мъка и седна, като опря гръб на стената.
— Не сме — отвърна му Поулгара. — Очите ти са завързани, за да ти попречим да предприемеш някои неразумни стъпки.
— Значи са ме пленили жени? — В гласа на чернобрадия се долавяше дълбоко презрение.
— Да, и аз съм една от тях — извика Се’Недра.
Тонът, с който бяха изречени тези думи, предупреди Гарион и спаси живота на пленника, защото малката кралица измъкна един от кинжалите в пояса на Вела и се нахвърли върху него. Гарион сграбчи готовата й за смъртоносен удар ръка в последния момент и изтръгна ножа.
— Дай ми го! — извика тя.
— Не, Се’Недра.
— Той открадна бебето ми! — изкрещя тя. — Ще го убия!
— Не, няма. Той няма да даде отговор на нито един от нашите въпроси, ако прережем гърлото му. — Гарион прегърна жена си и върна кинжала на Вела.
— Ще ти зададем няколко въпроса, Улфгар — обърна се Белгарат към пленника.
— Ще се наложи доста да почакаш за отговорите.
— Толкова се радвам, че го каза — измърмори Хетар. — Кой иска да започне да го реже на парчета?
— Правете каквото искате — присмя им се Улфгар. — Не ме е грижа за тялото ми.
— Ще направим всичко, което можем, за да промениш мнението си по този въпрос — изрече Вела със смразяващ, подвеждащо мек глас, опитвайки острието на кинжала си с палец.
— Какво точно искаш да узнаеш, Белгарат? — попита Еранд и отклони поглед от бронзовата статуя в ъгъла, която до този момент разглеждаше с любопитство. — Аз мога да дам отговори на въпросите ти, стига да искаш.
Белгарат рязко вдигна поглед към русокосото момче.
— Знаеш ли какво има в съзнанието му? — попита той сепнато.
— Да, известно ми е почти всичко.
— Къде е синът ми? — бързо попита Гарион.
— Това е нещо, което не му е известно — отвърна Еранд. — Той няма нищо общо с отвличането.
— Кой го е извършил тогава?
— Улфгар не е сигурен, но смята, че е бил Зандрамас.
— Зандрамас ли?
— Това име непрекъснато се появява на пътя ни, нали? — рече Силк.
— Той знае ли кой е Зандрамас?
— Не знае. Това е просто име, което е чувал от своя господар.
— Кой е господарят му?
— Страхува се да споменава името му дори наум — отвърна Еранд. — Обаче е мъж с лице на петна.
Пленникът отчаяно се бореше да се изтръгне от въжетата, с които бе омотано тялото му.
— Лъжи! — изкрещя той. — Всичко това е лъжа!
— Този човек е бил изпратен тук от господаря си, за да попречи ти и Се’Недра да имате деца — продължи Еранд, без да обръща внимание на крещящия пленник. — Освен това задачата му е била децата ви да не останат живи, ако се родят. Не той е организирал отвличането, Белгарион. Ако Улфгар бе човекът, промъкнал в детската стая в Рива, той щеше да убие сина ти, нямаше да го отвлече.
— Откъде е Улфгар? — попита любопитно Лизел и свали яркочервеното си наметало. — Не мога съвсем точно да определя къде е израснал по говора му.
— Може би е така, защото той всъщност не е човек — отвърна Еранд. — Е, поне не съвсем. Спомня си, че е бил някакво животно.
Всички впериха погледи в момчето, а след това се взряха в Улфгар.
В този момент вратата се отвори и влезе гърбавият Белдин. Той понечи да каже нещо, но замълча и се вгледа във вързания пленник. Вълшебникът прекоси непохватно стаята, наведе се, разкъса синьото парче плат и огледа с втренчен поглед лицето на Улфгар.
— Е, куче — заговори той, — какво те е накарало да напуснеш кучешката си колиба?
— Ти! — изстена задъхано Улфгар и лицето му изведнъж пребледня.
— Урвон ще изяде сърцето ти за закуска, когато разбере как си оплескал цялата работа — изрече със задоволство Белдин.
— Познаваш ли този човек? — попита рязко Гарион.
— Познаваме се от много, много време, нали, Харакан?
Пленникът го заплю.
— Виждам, че ще трябва да те научим да се държиш прилично — засмя се Белдин.
— Кой е той? — попита Гарион.
— Казва се Харакан и е малореански гролим — едно от кучетата на Урвон.
В същия миг пленникът внезапно изчезна. Низ от мръсни ругатни се изля от устата на Белдин, след това вълшебникът също се скри от очите им.