— Откъде знаеш?
Гарион потупа челото си.
— Той току-що ми каза.
— Това усложнява нещата.
— Не особено — противопостави се Силк. — Има съвсем малко места по земята, където един нийсански кораб може да пусне котва, без да бъде претърсен от кила до знамето на главната мачта. Повечето владетели не желаят в кралствата им да бъдат вкарвани отрови и опиати. Зандрамас със сигурност не би желал да влезе в някое пристанище и властите да го заловят с наследника на риванския престол на борда.
— По брега на Арендия има много скрити заливчета — каза Лелдорин.
Силк поклати глава.
— Не мисля така — рече замислено той. — Смятам, че корабът просто е останал в морето. Сигурен съм, че Зандрамас е искал да се махне колкото е възможно по-надалеч от алорнските кралства, при това колкото се може по-бързо. Ако хитростта, с която ни прати в Реон, не бе свършила работа, Гарион щеше да нареди всички хора и кораби на Запада да търсят сина му.
— Какво мислите за южните области на Ктхол Мургос? — попита генерал Брендиг.
— Не — каза решително началникът на драснианското разузнаване. — Там се води война, военни кораби на мургите кръстосват около целия западен бряг. Единственото сигурно място, където нийсански кораб може да пусне котва, необезпокояван от никого, е кралство Нийса.
— А това отново ни насочва към Салмисра, нали? — подхвърли Поулгара.
— Смятам, че ако е имало някаква намеса от страна на официалните власти, хората ми щяха да са разбрали за това, лейди Поулгара — изтъкна Джевълин. — Имам шпиони навсякъде в двореца на Салмисра. В действителност там заповедите издава Сади, главният евнух на Салмисра, а ние го наблюдаваме непрекъснато. Не мисля, че нареждането за отвличането на принца е дошло от двореца.
Вратата се отвори и влезе Белдин. Лицето му бе мрачно като буреносен облак.
— О, богове! — изруга той. — Изгубих го!
— Изгубил си го? — попита Белгарат. — Как?
— Щом Харакан стигна до улицата, се превърна в ястреб. Бях плътно зад опашката му, но той навлезе в облаците и отново се преобрази. Когато се показа, се бе смесил с ято гъски, летящи на юг. Естествено, щом ме видяха, гъските се разкрякаха и се разлетяха на всички страни. Не можах да позная коя от тях бе Харакан.
— Остаряваш.
— Защо не млъкнеш, Белгарат?
— Бездруго той вече не е важен — вдигна рамене Белгарат. — Вече получихме от него това, което ни трябваше.
— Бих предпочел да е мъртъв. Така щях да се чувствам по-сигурен. Ако не друго, загубата на едно от любимите му кучета би вбесила Урвон, а аз съм готов да направя всичко, за да го ядосам.
— Защо непрекъснато наричаш Харакан куче? — попита любопитно Хетар.
— Защото е чандим, а чандимите са точно това — хрътките на Торак.
— Би ли ни обяснил какво означават думите ти? — помоли го кралица Порен.
Белдин пое дълбоко дъх, за да овладее гнева си.
— Това не е толкова сложно — подхвана гърбавият вълшебник. — Когато построиха Ктхол Мишрак в Малореа, Торак възложи на определени гролими задачата да пазят града. За да я изпълнят, те се превърнаха в хрътки.
Гарион потрепера — в съзнанието му болезнено ясно изплува споменът за огромните силуети на кучетата, на които се бяха натъкнали в Града на нощта.
— Както и да е — продължи Белдин, — След битката при Воу Мимбре, когато Торак заспа непробудния си сън, продължил векове, Урвон навлезе в забранената зона около руините и успя да убеди част от глутницата хрътки, че действа от името на бога с обезобразеното от огъня лице. Отведе ги със себе си в Мал Яска и постепенно отново ги преобрази в гролими; въпреки че изби поне половината от тях, докато това му се удаде. Както и да е, те наричат себе си „чандими“ — нещо като таен орден, съществуващ в църквата на гролимите. Чандимите са напълно верни на Урвон, твърде добри вълшебници, но също така се занимават и с черни магии. Ала въпреки това все още продължават да бъдат кучета — много послушни и далеч по-опасни в глутница, отколкото поотделно.
— Наистина забележителна нова информация! — отбеляза Силк, като вдигна поглед от някакъв навит пергамент, който бе открил в един от шкафовете.
— Много усилено използваш устата си, Келдар — отвърна раздразнено Белдин. — Искаш ли да ти я зазидам?
— О, не, не ми обръщай внимание, Белдин.
— Какво ще правим сега, Белгарат? — попита кралица Порен.
— Сега ли? Сега ще тръгнем след Зандрамас, разбира се. Заради тази хитрост с култа вече сме изостанали доста далеч зад него, но ще наваксаме.
— Непременно ще го сторим, можете да разчитате на думите ми — заяви Гарион. — Веднъж вече се справих с Детето на Мрака. Мога да го направя още веднъж, ако се налага. — Той се обърна към Еранд. — Имаш ли някаква представа защо Урвон иска синът ми да бъде убит?