— Заради нещо, което е намерил в някаква книга. В книгата пишело, че ако синът ти попадне в ръцете на Зандрамас, Зандрамас ще го използва, за да направи нещо. Каквото и да е то, Урвон е готов да разруши света, за да го възпре.
— Какво е онова, което би могъл да направи Зандрамас? — попита Белгарат.
— Харакан не знае отговора на този въпрос. Всичко, което знае, е, че не е изпълнил задачата, възложена му от Урвон.
На лицето на Белгарат бавно се появи усмивка — студена и смразяваща.
— Не е необходимо да губим време в преследване на Харакан — заяви той.
— Да не го преследваме ли? — възкликна Се’Недра. — След всичко, което ни причини?
— Урвон ще се погрижи за това вместо нас. Ще стори с него такива неща, за които ние дори не бихме могли да помислим.
— Кой е този Урвон? — попита генерал Брендиг.
— Третият ученик на Торак — отвърна Белгарат. — Бяха трима — Ктучик, Зедар и Урвон. Той е единственият оцелял.
— Все още не знаем нищо за Зандрамас — напомни им Силк.
— Знаем някои неща. Например това, че сега Зандрамас е Детето на Мрака.
— Нещо не е наред, Белгарат — избоботи Барак. — Защо Урвон ще иска да пречи на Детето на Мрака? Те са на една страна, нали?
— Очевидно не. Струва ми се, че в редиците на нашите противници са се появили разногласия.
— Това е от полза за нас.
— Въпреки това бих искал да науча още много неща преди да започна да злорадствам.
В ранните часове на следобеда рухна съпротивата на последните фанатици, продължили да се сражават в югоизточната част на Реон. Обезсърчените пленници бяха поведени по улиците на горящия град към площада, където трябваше да се присъединят към останалите пленени последователи на култа.
Гарион и генерал Брендиг стояха на балкона на втория етаж в къщата, където бяха отнесли Харакан, и разговаряха тихо с дребничката кралица на Драсния.
— Как ще постъпите с тях сега, ваше величество? — попита я генерал Брендиг.
— Ще им кажа истината и ще ги пусна да си вървят, Брендиг.
— Ще ги пуснете да си вървят?
— Разбира се.
— Страхувам се, че не ви разбирам.
— Мъничко ще се разстроят, когато им съобщя, че един малореански гролим ги е подвел и ги е накарал да предадат Алория.
— Не мисля, че ще ви повярват.
— Много от тях ще го направят — отвърна спокойно тя и оправи яката на черната си рокля. — Ще успея да убедя поне някои да повярват на истината. Те ще я разнесат навсякъде из кралството. А щом всички научат, че култът към Мечката е попаднал под властта на гролима Харакан, за сектантите ще стане много трудно да печелят нови последователи, не смяташ ли?
— Имате право — съгласи се Брендиг. — Но няма ли да накажете онези, които не ви послушат?
— Това би било тирания, генерале, а владетелите трябва да избягват такива прояви — особено когато това не е необходимо. Смятам, че щом мълвата се разчуе, всеки започнал да бръщолеви за божествената мисия на Алория да покори южните кралства, ще бъде посрещнат с дъжд от камъни.
— Добре. А какво ще предприемете с генерал Халдар? — попита той сериозно. — На него не бихте позволили просто да си върви у дома, нали?
— Положението с Халдар е съвсем различно — отвърна тя. — Той е предател, а измяната не бива да бъде насърчавана.
— Когато разбере какво се е случило тук, той вероятно ще се опита да избяга.
— Външният вид понякога подвежда, генерал Брендиг — заяви кралицата с хладна усмивка. — Може би изглеждам като съвсем безпомощна жена, но ръцете ми са много дълги. Халдар няма да успее да тича нито достатъчно бързо, нито достатъчно далеч, за да ми избяга. Когато хората ми го заловят, ще бъде върнат в Боктор, окован във вериги, и ще бъде изправен пред съда. Мисля, че изходът от процеса е лесно предвидим.
— Бихте ли ме извинили? — попита учтиво Гарион. — Трябва да поговоря с дядо си.
— Разбира се, Гарион — отговори кралица Порен и се усмихна топло на риванския крал.
Гарион слезе на долния етаж и попадна на Силк и Джевълин, които все още тършуваха из раклите и шкафовете в стаята, застлана със зелени килими.
— Намерихте ли нещо полезно? — попита той.
— Всъщност натъкнахме се на редица полезни неща — отвърна Джевълин. — Предполагам, че щом приключим, ще разполагаме с имената на всички последователи на култа в Алория.
— Този факт доказва правотата на нещо, което винаги съм твърдял — отбеляза Силк. — Човек никога не трябва да записва нищо.
— Имате ли някаква представа къде мога да открия Белгарат?