— Пророчица ли? — попита Гарион.
— От Кел — обясни Белгарат. — Те винаги са с превързани очи, а водачите им са винаги неми. Да отидем да видим какво ще ни каже.
Отидоха в просторната централна стая на къщата и завариха останалите си приятели, вперили любопитни погледи в двамата непознати. Пророчицата с превръзката на очите беше слабо момиче, облечено в бяла роба. Беше с тъмноруса коса, а върху устните й потрепваше спокойна усмивка. Непознатата стоеше тихичко в средата на стаята и търпеливо чакаше. До нея бе застанал един от най-огромните мъже, които Гарион бе виждал. Мъжът беше облечен в рубашка без ръкави от груб небоядисан плат, пристегната с пояс на кръста. Нямаше никакво оръжие освен здрава гладка тояга. Немият стърчеше високо дори над Хетар, а голите му мускулести ръце вдъхваха страхопочитание. Той извисяваше здравото си тяло над своята господарка, сякаш кръжеше по странен начин над нея, следейки я с бдителни, грижовни очи.
— Жената каза ли коя е? — обърна се тихо Белгарат към дъщеря си.
— Не — отвърна тя. — Каза само, че трябва да разговаря с теб и с Гарион.
— Казва се Кайрадис — обади се Еранд.
— Познаваш ли я? — попита Гарион.
— Срещнахме се веднъж в Долината на Алдур. Тя искаше да разбере нещо за мен. Затова дойде там и разговаряхме.
— И какво точно искаше да разбере?
— Не ми каза.
— А ти не я ли попита?
— Мисля, че ако бе пожелала да узная, щеше сама да ми го каже.
— Ще говоря с теб, древни Белгарат — заговори пророчицата с тих, ясен глас. — И с теб също, Белгарион.
Двамата мъже се приближиха към нея.
— Позволено ми е да остана тук съвсем кратко време, за да ви разкрия някои истини. Първо, знайте, че вашите мисии са все още неизпълнени. Необходимостта повелява да се състои още една среща между Детето на Светлината и Детето на Мрака. Запомнете добре думите ми — тази среща ще бъде последна и тъкмо на нея ще бъде направен окончателният избор между Светлината и Мрака.
— И къде ще се състои тази среща, Кайрадис? — попита Белгарат напрегнато.
— Тя ще стане в присъствието на Сардион на мястото, което вече не съществува.
— И къде се намира то?
— Пътят към това страшно място е скрит в загадките — древните предсказания, древни. Трябва да го търсиш там. — Пророчицата обърна лице към Гарион като понечи да протегне нежната си ръка към него. — Твоето сърце кърви, Белгарион — продължи тя с глас, пропит със силно съчувствие. — Защото твоят син е в ръцете на Зандрамас, Детето на Мрака. Твой дълг е да попречиш на Зандрамас да достигне Сардион, защото звездите и гласовете на земята твърдят, че силата на Мрака е в Сардион, точно както силата на светлината е съсредоточена в Кълбото на Алдур. Ако се случи така, че Зандрамас стигне до Камъка на Мрака с младенеца, Мракът ще ликува и победният му триумф ще продължи навеки.
— Бебето ми добре ли е? — попита Се’Недра. Лицето й бе пребледняло, в очите й се четеше ужасен страх.
— Детето е на сигурно място и се чувства добре, Се’Недра — отвърна Кайрадис. — Зандрамас ще го пази от всякакво зло — не защото го обича, а по необходимост. — Лицето на пророчицата изведнъж стана неподвижно. — Но ти трябва да събереш всичките си сили и да бъдеш непреклонна — продължи тя. — Ако се случи така, че няма начин да попречите на Зандрамас да стигне до Сардион с твоя невръстен син, ти, Се’Недра, или твоят съпруг Гарион трябва да убиете детето.
— Да го убием? — възкликна Се’Недра. — Никога!
— Тогава Мракът ще победи — каза простичко Кайрадис и отново се обърна към Гарион. — Времето ми изтича — продължи тя. — Вслушай се внимателно в думите ми. Изборът на твоите спътници, които ще ти помогнат да изпълниш задачата си, трябва да се ръководи от Необходимостта, а не от личните ти предпочитания. Ако направиш погрешен избор, ще претърпиш поражение: Зандрамас ще те победи. Твоят син ще остане завинаги загубен за теб и светът няма да бъде повече такъв, какъвто го познаваш.
Лицето на Гарион бе мрачно.
— Продължавай — каза лаконично той. — Кажи ми всичко, което трябва да науча. — Думите й, че при някакви обстоятелства или той, или Се’Недра трябва да убият собственото си дете, внезапно го изпълниха с гняв.
— Ще напуснеш това място, Белгарион, придружен от древния Белгарат и неговата почитана дъщеря Поулгара. Трябва да вземеш със себе си Носителя на Кълбото на Алдур и своята съпруга.
— Но това е нелепо! — избухна той. — Няма да изложа нито Се’Недра, нито Еранд на такава опасност.
— Тогава задачата ти със сигурност ще завърши с крах.