Той я погледна безпомощно.
— С теб трябва да дойдат Водача и Човека с двата живота; както и още един, когото ще ти разкрия допълнително. По-късно към теб по различно време ще се присъединят другите ти спътници — Жената-ловец, Мъжът, който не е човек, Празния и Жената, която наблюдава.
— Брътвежи, типични за всички прорицатели! — измърмори гневно Белдин.
— Думите не са мои, любезни Белдин — отговори му тя. — Това са имена, изписани от звездите — те са посочени и в пророчествата. Случайните светски имена, с които са нарекли тези хора в деня на раждането им, нямат никакво значение в неподвластното на времето царство на двете Необходимости, борещи се помежду си в центъра на всичко съществуващо на света в миналото, в настоящето и бъдещето. Всеки един от спътниците има определена задача. Всеки трябва да я изпълни до срещата, която неминуемо ще се състои. В противен случай пророчеството, направлявало стъпките на всички още от сътворението на света, няма да се сбъдне.
— И каква е моята задача, Кайрадис? — хладно попита Поулгара.
— Каквато е била винаги, свята Поулгара. Ти трябва да направляваш и водиш, да се грижиш и защитаваш, защото си майката, тъй както древният Белгарат е бащата. — По устните на момичето с превързаните очи трепна едва доловима усмивка. — Понякога други хора ще ти помагат в твоето търсене, Белгарион — продължи тя. — Но онези, чиито имена споменах, трябва да бъдат с теб по време на решителната среща.
— Ами ние? — попита Барак. — Хетар, Мандорален, Лелдорин и аз?
— Вашите задачи са вече изпълнени, най-страшна мечко. Отговорността за тях вече се е предала на синовете ви. Ако ти, Стрелеца, Повелителя на конете или Рицаря-защитник направите опит да се присъедините към Белгарион в това търсене, вашето присъствие ще стане причина за неговия погром.
— Но това е нелепо! — викна гневно грамадният мъж и от устата му се разхвърчаха слюнки. — Никога няма да изоставя Гарион!
— Този избор не принадлежи на теб. — Пророчицата се обърна отново към Гарион и отпусна длан върху огромната ръка на своя ням защитник. — Това е Тот — представи го тя, след това тялото й се отпусна, сякаш прекършено под тежестта на внезапно връхлетяла я умора. — Той направлява несигурните ми стъпки от деня, в който бях дарена с друго зрение и превързах очите си, за да виждам бъдещето по-добре. Душата ми се раздира от болка, но зная, че той и аз сега трябва да се разделим за известно време. Научила съм го как да ти помага в твоето търсене. Според звездите той се нарича Мълчаливия. Съдбата му е отредила да бъде един от твоите спътници. — Кайрадис започна да трепери, като че ли изтощението й бе станало непоносимо. — Ето и последните ми думи за теб, Белгарион — продължи тя с потрепващ глас. — Твоето търсене ще бъде изпълнено с големи опасности и един от спътниците ти ще изгуби живота си. Затова подготви сърцето си! Когато това нещастие се случи, не бива да се колебаеш, не бива дори да трепнеш, а с още по-голяма упоритост продължавай изпълнението на възложената ти задача.
— Кой? — попита бързо риванският крал. — Кой от тях ще умре?
— Това не бе разкрито пред мен — отвърна пророчицата, след това се изправи с явно усилие. — Не ме забравяй, защото отново ще се срещнем — изрече Кайрадис и изчезна.
— Къде отиде? — възкликна генерал Брендиг.
— В действителност никога не е била тук — отвърна Еранд.
— Това е проекция, Брендиг — намеси се Белгарат. — Но мъжът, Тот — той наистина е тук, човек от плът и кръв. Как успяха да го направят? Знаеш ли това, Еранд?
Еранд сви рамене.
— Не мога да кажа, Белгарат. Но за да го извършат, са били необходими обединените сили на всички пророци от Кел.
— Абсолютни глупости! — избухна гневно Барак и удари по масата с грамадния си юмрук. — Нищо на света не може да ме накара да остана! — Мандорален, Хетар и Лелдорин енергично закимаха в знак на съгласие.
Гарион погледна Поулгара и попита:
— Възможно ли е тя да е излъгала?
— Кайрадис ли? Не. Пророчиците не са способни да лъжат. Може да е скрила някои неща, ала е невъзможно да е излъгала. Разкри ни онова, което е видяла в звездите.
— Как може да вижда звездите с тази превръзка върху очите си?
Поулгара вдигна ръце.
— Не зная. Пророците усещат нещата по начини, които не можем да разберем.
— Може би е прочела погрешно — предположи Хетар.
— Пророците от Кел обикновено имат право — изръмжа Белдин. — Така че не бих заложил живота си на онова, което казваш, Хетар.
— И така стигаме до същината на въпроса — намеси се Гарион. — Ще трябва да тръгна сам.
— Сам ли? — изрече задъхано Се’Недра.