Полицейска кола завива в паркинга. Гумите скърцат по чакъла. Местният старши инспектор е дошъл чак от Боргарнес, за да конфискува мобилния ми телефон и да разгледа сцената на престъплението по-внимателно. Може би също така да провери да не би този подозрителен албинос Бьорн да е събрал всичките си узита и извити арабски ками и да е изчезнал под прикритието на нощта. Или просто съм параноик? Каквато и да е истината, той върви към мен, ръката му е протегната, а лицето му е разкривено в нещо, което може да се нарече усмивка. Гледаме се известно време с присвити от утринната светлина очи. Той е току-що обръснат; кожата на челюстта му е червена и раздразнена. Пита ме дали може да заеме мобилния ми телефон, за да анализира гласовата поща и снимката.
Пита ме кои са експертите. Казвам му, че не знам.
— Ще ги намерим! Вчера на връщане от Рейкявик разминахте ли се с някакви особени автомобили?
Пътят с кола от Рейкявик до Рейкхолт отнема час и половина и минава през пейзаж, който може да ви накара да си помислите, че се намирате на повърхността на Марс. Всяка втора кола в Исландия е 4×4. Така че защо една от тях ще е различна от останалите?
— Имаме свидетелски показания, потвърждаващи това, което виждаме на снимката — обяснява той. — Черен „Блейзър“ е бил видян да напуска сцената на престъплението с висока скорост… — той се консултира с бележника си, — … в четиринадесет часа. Фирма за коли под наем в Рейкявик е отдала „Блейзър“ на група чужденци. Двама полицаи стоят на пост там и чакат чужденците да върнат колата.
— Чужденци?
— Араби. От Емирствата, според паспортите им. — Кратка пауза. — Имате ли някакво предположение защо Сира Магнус е поддържал контакти с араби?
Лъжата може да бъде толкова много неща. Изкривяване на истината. Премълчаване на цялата истина. Казвам му, че не знам за съществуването на връзка между Сира Магнус и Емирствата.
Растящ страх се гърчи в стомаха ми като нещо живо. Съмнителни служители от института „Шимър“. Колекционери. Богати ексцентрици, които биха направили всичко, за да се докопат до една уникална историческа находка. Но не споделям тези мисли със старшия инспектор. Той не би разбрал. Самият аз едва разбирам.
Когато старшият инспектор си тръгва, аз звъня на свой познат от института „Шимър“. Обяснявам му какво се е случило и го питам кого са изпратили тук. Той твърди, че не са изпратили никого.
— За подобно изумително откритие бихме изпратили професор Осман, професор Рол, професор Дънхил, професор Силберман, професор Финкелщайн, професор Филипс и със сигурност професор Фрийдман. Но първо бихме се опитали да убедим Сира Магнус да донесе кодекса тук в института.
5.
Около обяд се качвам на колата и тръгвам за Рейкявик. Пътят минава покрай изоставени ферми, кошари за овце и инсталации за термична пара. Вулканичните планини изглеждат така, сякаш са готови да избухнат всеки момент. От време на време пътят прави напълно безпричинни завои, без съмнение, за да избегне някой хълм или скала, където местните хора вярват, че живеят феи. Исландците изпитват огромна почит към невидимите huldufolket, техните феи и елфи, които живеят в скалите сред пущинака. Когато някой исландски инженер е начертал път, минаващ през камък, в който несъмнено живее цяло семейство феи, строителните работници избягват пълната обществена катастрофа, заобикаляйки камъка.
Виждам десетки подозрителни автомобили в страничното си огледало. Черни „Блейзър“-и. Но може да е просто някой исландец, излязъл да покара своя черен „Блейзър“. Или пък проклетите феи ми погаждат номера.
Черният „Блейзър“ в страничното ми огледало ме изпреварва и се оказва, че всъщност е тъмносин „Фолксваген Туарег“.
Всеки има своите демони.
Моите са безименни. Но ги познавам, така както вие познавате вашите. Те спят дълбоко вътре в мен, някъде между стомаха, червата, черния дроб, бъбреците и всичката полусмляна храна, която ми дава енергия. И понякога показват грозните си физиономии.
Никога не съм имал проблем с алкохола. Но дъвча антидепресанти така, както някои деца дъвчат плодови бонбони. Щастливото хапче, нали така го наричат. Но не ме правят щастлив, просто ми помагат да държа ноктите на нервното напрежение на разстояние. Не ме разбирайте погрешно. Не съм луд. Но понякога страдам от нерви. Да страдаш от нерви не е по-лошо от това да страдаш от диабет или от цисти. Но хората гледат на проблемите с нервите по различен начин. Отстъпват крачка назад. Разбирам. Нерви, а? Даряват ме със съчувствена и леко напрегната усмивка. Сякаш имам сатър, скрит в ръкава на ризата си, а главата ми е пълна с гневни и зли писъци.