— Позволи на своя приятел да разкаже историята си хронологично.
— Ох, давай.
— Всичко започна преди около две седмици. В енорията имаше смъртен случай. Възрастен, парализиран господин. Така че смъртта не бе неочаквана. След погребението бях помолен да помогна на семейството, което се бе грижело за стареца, с каталогизирането на богата колекция от документи. Приживе старецът бе обсебен от генеалогията. Родословни дървета. Колекцията му от документи съдържаше всичко възможно, от доклади за съвременни изследвания и статии до исландски родословни дървета и ръкописи. Съпрузите от фермата, където живееше старецът, са много активни богомолци. Освен това са мои приятели. Те бяха неговите наследници. Помолиха ме да им помогна във връзка с исландската компания deCODE, която прави генетични изследвания, свързани с развитието на биофармацевтичната медицина. От компанията им предложили да закупят колекцията от документи.
— За какво са им?
— Исландия разполага с най-богата генетична банка на света. Генеалогичната история на повечето исландци може да бъде проследена до времената, когато Исландия е била заселена. Предполагам, че от deCODE се надяват колекцията на стареца да им разкрие непознати досега семейни връзки. Моят приятел искаше някой експерт да изследва документите, да не би компанията да купи нещо, чието място е в колекцията от ръкописи в Рейкявик.
— И какво откри?
— Колекцията е уникална. Наистина уникална! Древни книги. Писма. Пергаменти. Ръкописи. Някои са толкова стари, че едва не се разпаднаха в ръцете ми. Карти. Документи за прехвърляне на имоти. Сред всички тези книжа намерих и справочник на семейство Стурлунг, родословното дърво на Снори, от 1453 г.
Опитах се да вмъкна въпрос, но той вдигна ръка, за да ме спре.
— Точно когато се канех да прибера всички пергаменти, забелязах подутина в кожения вързоп… — Той се прокашля виновно. — Така че разрязах потъмнелия шев, за да видя какво има вътре.
— Какво си направил?!
— Чуй ме! Вътре намерих един още по-древен текст.
— Разшил си вързопа?
— Всички пергаменти във вързопа бяха пришити един към друг, като книга. Кодекс.
— Да разшиеш нещо толкова антично си е чист вандализъм. Би трябвало да знаеш това.
— Знам, че направих нещо ужасно, Бьорн.
— Безспорно! Трябваше да оставиш на куратор да отвори кожения вързоп.
— Има и още.
— Още? Това, че си разшил вързопа, е достатъчно лошо.
— Още нещо, свързано с текста.
Очите му изведнъж се разфокусираха, сякаш виждаха нещо, което не беше пред тях.
— Нещо, свързано с думите, с ръкописа, с геометричните знаци…
— Какво си направил?
— Знаеш, че съм почтен и праведен свещеник!
— Магнус, какво си направил?
Той ме погледна, изпълнен със срам.
— Скрих пергаментите под сакото си и ги отнесох у дома. — Очите му се вдигнаха от пода и срещнаха моите. — Откраднах ги, Бьорн.
2.
По-късно тази вечер, след като леденият вятър се спусна от планините и започна да думка по прозорците, Сира Магнус ми показа кодекса. Бяхме седнали от двете страни на сцепена маса в една от дневните на апартамента му, който се намираше на един хвърлей разстояние от Снорастофа.
Ясно виждах, че лицето му е разкривено от болка.
— Какво те тревожи? — попитах.
Той унило поклати глава.
— Чувстваш срам поради това, че си откраднал пергаментите?
— Не само това. Аз… нищо. Не сега. Може би някой друг път.
От едно заключено чекмедже на бюрото си Сира Магнус извади кутия, обвита в кафява хартия и страници от вестници. Той разкъса обвивката на кутията и ми подаде ръкописа. Колекцията от пергаменти изглеждаше изненадващо добре запазена. Прокарах пръстите си по златистата танинова кожа.
— Какво е това? — прошепнах аз по някаква причина и, без да чакам отговор, бавно и изключително внимателно отворих кодекса.
Първите пет страници бяха изписани с руни. Следващите няколко бяха изписани с латински букви върху по-светла кожа. В кожата бяха надраскани три символа: египетски анкх6, руна на Тир7 и християнски кръст.
На следващата страница имаше две карти: една на южна Норвегия и една на западна Исландия.
7
Руната на Тир — руна, идентифицирана с Тир, скандинавски бог на войната и покровител на смелите воини. Руните са азбука, появила се в началото на II век сл.Хр. Смятало се, че имат магическа сила. Жреците ги използвали за предсказване на съдбата, а понякога и за промяна на бъдещето. — Б.пр.