Прекрасно разбирам какво е забранена любов и ѝ го казах, обаче тя е млада, а младите си въобразяват, че само те са способни на силни чувства. С тъга отбелязвам, че се разделихме сърдити — направих последен опит да я убедя да се откаже от работата си в болницата, но тя отказа. Напомних ѝ, че трябва да се грижи за здравето си, тя отклони това съображение. Да разочароваш човек като нея — чието лице сякаш е излязло изпод четката на художник, — е равносилно на това да се чувстваш толкова виновен, все едно си изкоренил цялата доброта от света. Ала няма да се откажа — остава ми един последен коз. Рискувам да си навлека възмущението ѝ за вечни времена, но докато влакът ми напускаше Лондон, реших да пиша на въпросния Джими Меткалф и да му обясня каква вреда нанася. Може би той, за разлика от нея, ще прояви нужната предпазливост.
Слънцето беше започнало да залязва и в читалнята с всяка изминала минута ставаше по-тъмно и по-студено. Очите на Лоръл я боляха от безспирното взиране в четливия, но ситен почерк на Кейти Елис през последните два часа. Облегна се назад и затвори очи, а в главата ѝ звучеше гласът на Кейти. Дали беше написала писмото до Джими и то ли беше осуетило плановете на майка ѝ? Дали онова, което Кейти беше решила да му каже в писмото — явно според нея достатъчно убедително, за да го принуди да се откаже от приятелството, от което Вивиан не желаеше да се откаже, — не бе предизвикало разрива между мама и Джими? Ако беше роман, замисли се Лоръл, точно така би станало. Беше художествено убедително двама влюбени да бъдат разделени тъкмо от онова, което са кроили да извършат, за да си осигурят споделено щастие. За това ли си мислеше майка ѝ онзи ден в болницата, когато посъветва Лоръл да се омъжи по любов, да не чака, че нищо друго няма значение? Дали Дороти не бе чакала прекалено дълго и междувременно друга жена не бе отмъкнала любимия ѝ?
Лоръл се досещаше, че някое конкретно качество на Вивиан Дженкинс я превръщаше в най-неподходящия човек, срещу когото Дороти и Джими да скроят лукав план. Дали просто Вивиан не се бе оказала най-подходящата жена, в която да се влюби Джими? Или пък Лоръл интуитивно беше напипала нещо друго? — Кейти Елис — дъщеря на свещеник до последната фибра на тялото си — очевидно се тревожеше, че Вивиан може да престъпи брачната си клетва, обаче имаше и още нещо. Лоръл се зачуди дали Вивиан не е била болна. Кейти си падаше паникьорка, обаче загрижеността ѝ за здравето на Вивиан намекваше по-скоро, че приятелката ѝ е хронично болна, а не жизнена млада жена на двайсет и няколко. Самата Вивиан също споменаваше за "отсъствия" от външния свят, през които съпругът ѝ Хенри бдял до леглото ѝ и галел ръката ѝ, докато се възстанови. Дали пък Вивиан Дженкинс не е страдала от заболяване, което я е направило по-уязвима за външния свят, отколкото би била иначе? Дали не беше преживяла някакъв срив, емоционален или физически, който можеше отново да я връхлети?
Или пък — изведнъж Лоръл изпъна гръб на бюрото си — е преживяла поредица от помятания след сватбата си с Хенри? Това със сигурност би обяснило любящите грижи на съпруга ѝ и до известна степен дори копнежа на Вивиан да излезе от къщи, когато се възстанови, да се откъсне от дома на съпружеското си нещастие и да направи нещо повече от онова, на което е способна в действителност. Би могло да обясни тревогата на Кейти Елис, че Вивиан работи с деца в болницата. Това ли беше? Дали Кейти се безпокоеше, че тъгата на приятелката ѝ ще се задълбочи, ако нещо постоянно ѝ напомня за нейното безплодие? В писмото си Вивиан споменаваше, че е присъщо на човешката природа и на нейната собствена да жадува тъкмо за онова, което не може да има. Лоръл беше сигурна, че Вивиан е намислила нещо — дори евфемизмите на Кейти подсказваха тази тема по онова време.