— О, Джими, тя сигурно ме мрази — взря се в очите му Вивиан. — Случи се нещо ужасно… не знам дали ти е споменавала… Преди време тя ми направи огромна услуга, върна ми един медальон, който бях изгубила, но се опасявам, че се отнесох много грубо към нея. Имах тежък ден, случило се беше нещо неочаквано, беше ми зле и се държах нелюбезно. Отидох да я посетя, да се извиня и да ѝ обясня, почуках на вратата на номер седем, но никой не ми отвори. А после старицата почина и всички се изнесоха… стана толкова бързо. — Докато Вивиан говореше, пръстите ѝ се бяха спуснали към медальона и си играеха с него в трапчинката на гърлото ѝ. — Ще ѝ предадеш ли, Джими? Ще ѝ кажеш ли, че не съм искала да се държа толкова нелюбезно с нея?
Джими ѝ обеща. Обзе го необяснима радост след обяснението на Вивиан. То потвърждаваше разказа на Доли, но освен това доказваше, че цялата история, привидната студенина на Вивиан, е само огромно недоразумение.
Повървяха още малко смълчани, потънали всеки в мислите си. После Вивиан попита:
— Защо отлагаш сватбата, Джими? С Доли сте влюбени, нали?
Радостта му помръкна. Искаше му се тя да изостави темата.
— Да.
— Тогава защо не се ожените веднага?
Думите, които му хрумнаха, за да замаскира истината, прозвучаха най-банално.
— Искаме да е идеално.
Тя кимна замислено и додаде:
— А има ли нещо по-идеално от това да се ожениш за човека, когото обичаш?
Може би неприятното и смътно срамно усещане тутакси го тласна към отбранителната позиция, може би се дължеше на дремещите спомени как баща му напразно чака завръщането на майка му, но така или иначе Джими повтори въпроса ѝ:
— Има ли нещо по-идеално от любовта? — и се засмя с горчивина. — Като начало, да знаеш, че си способен да направиш любимия си човек щастлив. Че можеш да осигуриш храна на масата, да отопляваш стаята, да осигуриш покрив над главете си. За нас, които си нямаме нищо, това не е дреболия. Не е толкова романтично, колкото твоята представа, признавам, но такъв е животът, нали?
Лицето на Вивиан беше пребледняло — личеше, че я е засегнал с остротата си, но самият той вече пламтеше от гняв и макар да се сърдеше на себе си, а не на нея, не се извини.
— Имаш право — накрая каза тя с равен глас. — Извинявай, Джими. Беше неуместно и безчувствено от моя страна. Пък и не е моя работа. Ти очерта толкова жива картина — фермата, морето… всичко звучеше толкова прекрасно. Неволно се увлякох в мечтите ви.
Джими замълча. Наблюдаваше Вивиан, докато тя говореше, но сега отмести поглед. Нещо в изражението ѝ беше предизвикало в съзнанието му толкова ясна представа как те двамата, той и тя, заминават заедно към морето, че му се прииска да я спре веднага, на улицата, да обхване лицето ѝ с ръце и да я целуне дълго и силно. Боже! Какво му ставаше?
Джими запали цигара и запуши, крачейки.
— Ами ти? — измърмори той засрамен в опит да оправи нещата. — Какво бъдеще виждаш? За какво си мечтаеш?
— О, не мисля много за бъдещето — махна с ръка тя.
***
Стигнаха до спирката на метрото и се сбогуваха неловко. Джими се чувстваше неудобно, дори гузно. Особено защото трябваше да побърза за уговорената си среща с Доли в "Лайънс". Въпреки това…
— Нека те изпратя до Кенсингтън — провикна се той след Вивиан. — Да се уверя, че си се прибрала благополучно.
Тя хвърли поглед назад към него.
— Ще хванеш ли бомбата, предназначена за мен?
— Ще се постарая.
— Не, благодаря. Предпочитам да се прибера сама.
С тези думи се върна и частица от предишната Вивиан, която крачеше пред него по улицата и дори не се усмихваше.
***
Доли седеше, пушеше и се оглеждаше за Джими през прозореца на ресторанта. От време на време извръщаше поглед от чашата си и поглаждаше бялата кожа на ръкава на палтото си. Всъщност беше твърде топло за кожено палто, но на Доли не ѝ се искаше да го съблича. То я караше да се чувства важна, дори властна, а сега тя се нуждаеше от това повече от всякога. Напоследък изпитваше мъчителното усещане, че нещата се изплъзват между пръстите ѝ и тя започва да губи контрол. Прилошаваше ѝ от тази мисъл, а най-неприятна беше прокрадващата се нощем в съня ѝ нерешителност.
Когато замисли плана, той ѝ се струваше идеален — просто начин да даде урок на Вивиан Дженкинс и в същото време да уреди положението на тях двамата с Джими, — обаче с течение на времето, колкото повече наближаваше моментът Джими да уговори срещата, на която тя щеше да ги снима, Доли забеляза растящото отчуждение помежду им и колко му е трудно да я погледне в очите. Започна да осъзнава, че е допуснала огромна грешка и че изобщо не е трябвало да моли Джими да го направят. В най-мрачните си мигове Доли се опасяваше, че той не я обича толкова, колкото тя — него, че вече не я мисли за изключителна. И тази мисъл истински я плашеше.