— Много бих искала.
Той се отдръпна да я погледне, поклати глава и се засмя със смесица от изненада и удоволствие. Превъзходен звук, от който тръпки полазиха по гърба ѝ.
— И аз бих искал — увери я той. — Кажи ми какво ти е хрумнало, канеше се да го споделиш, когато дойдох.
— А, да — развълнувано поде Доли. — Представлението, което репетирате… Би трябвало да съм на работа, но реших, че мога да се измъкна и да дойда с теб.
— Наистина ли?
— Разбира се. Много ще ми е приятно да се запозная с Нела и с останалите, пък и кога друг път ще видя как моето момче изпълнява ролята на Менче-Звънче?
***
Първото и единствено представление на "Питър Пан" на невръстните актьори от болницата на доктор Томалин за сираци от войната пожъна бляскав успех. Децата летяха, сражаваха се и творяха чудеса на прашния таван само с няколко стари чаршафа. Онези, които бяха твърде болни, за да участват, крещяха, примираха от радост и надаваха възгласи, както се полага на въодушевена публика, а в ръцете на Джими Менче-Звънче се представи великолепно. След това хлапетата изненадаха Джими, като смъкнаха нарисуваното пиратско знаме и на негово място поставиха надпис "Славеева звезда", а после изпълниха версия на приказката, която той им беше разказал. Бяха репетирали тайно. Доктор Томалин изнесе реч, след като актьорите за втори път бяха аплодирани, и даде знак на Вивиан и на Джими също да се поклонят. Джими погледна към Доли в публиката, която му махаше, усмихна ѝ се и ѝ намигна.
Притесняваше се, че трябва да я доведе, но вече не си спомняше защо. Сигурно защото предложението ѝ беше породило у него вина заради близостта му с Вивиан тревога, че нещата помежду им може да се развият зле. В мига, в който стана ясно, че няма да успее да я разубеди да не идва, той реши да оправи щетите. Не призна за приятелството си с Вивиан, но вместо това се зае да обяснява как ѝ е потърсил сметка, задето се е държала толкова неучтиво с Доли, когато тя отишла да ѝ върне медальона.
— Говорил си ѝ за мен?
— Разбира се — отговори Джими и хвана ръката на Доли на излизане от кафенето, докато поемаха в затъмнения град. — Ти си моето момиче. Как така няма да говоря за теб!
— А тя какво, призна ли? Каза ли ти колко отвратително се държа?
— Да. — Джими се спря, докато Доли си запали цигара. — Чувстваше се ужасно. Каза, че през онзи ден преживяла нещо неприятно, но това не извинявало поведението ѝ.
На лунната светлина той забеляза как Доли захапа своята трепереща от вълнение долна устна.
— Беше ужасно, Джими — каза тя. — Какви неща ми наговори! И как ме накара да се почувствам!
Той прибра косата ѝ зад ухото.
— Искала да ти се извини, опитала се, но когато отишла в къщата на лейди Гуендолин, нямало никого.
— Идвала е да ме търси?
Джими кимна и забеляза как изражението ѝ се смекчи. Огорчението ѝ светкавично изчезна. Промяната беше шеметна, но не биваше да го учудва. Емоциите на Доли приличаха на хвърчила с дълги върви — тъкмо падне някое, и вятърът подеме следващото в ярки цветове.
След това отидоха на танци, за пръв път от седмици, без проклетият план да им тегне над главите, прекараха си чудесно заедно точно като преди. Смяха се и се шегуваха, а когато ѝ пожела лека нощ и се измъкна от прозореца на долния етаж на пансиона на госпожа Уайт, Джими реши, че в крайна сметка може би не е толкова лоша идея да заведе Доли на представлението.
***
И имаше право. След колебливото начало денят протече по-хубаво, отколкото можеше да мечтае. Когато пристигнаха, Вивиан оправяше платното на кораба. Джими прочете изненада по лицето ѝ, когато се обърна и го видя с Дол, забеляза как усмивката ѝ започва да помръква, преди тя да успее да се овладее, и го прободе тревожно опасение. Вивиан внимателно слезе, докато Джими окачваше бялото кожено палто на Дол, стаил дъх, докато двете се поздравяваха. Само че поздравът мина гладко. Той беше доволен и горд от поведението на Доли. Тя се постара да обърне гръб на миналото и да се държи дружелюбно с Вивиан. Личеше си, че Вивиан също изпитва облекчение, макар да беше по-мълчалива от обикновено и може би не толкова сърдечна. Когато я попита дали Хенри ще дойде да гледа представлението, тя го изгледа така, все едно я е оскърбил, но после си спомни, че съпругът ѝ има много важна работа в министерството.
Слава богу, че Доли притежаваше дарбата да разведрява настроението.
— Хайде, Джими — подкани го тя и хвана Вивиан за ръка, когато децата започнаха да прииждат. — Снимай ни, моля те, двете ти любими момичета.