Вивиан понечи да се възпротиви с думите, че не обича да я снимат, обаче Дол толкова се стараеше, че Джими не искаше усилията ѝ да останат безплодни.
— Обещавам, че няма да боли — каза той с усмивка и накрая Вивиан кимна едва-едва в знак на съгласие.
Аплодисментите най-сетне утихнаха и доктор Томалин съобщи на децата, че Джими е подготвил нещо за всички тях. Съобщението беше посрещнато с нови бурни овации. Джими им махна и се зае да им раздава копия от снимката. Беше я направил преди няколко дни, докато Вивиан боледуваше — всички участници с костюми, застанали в кораба на сцената.
Беше извадил копие и за Вивиан, която я забеляза в далечния ъгъл на мансардата да събира в плетена кошница захвърлените по пода костюми. Доктор Томалин и Майра разговаряха с Доли, затова той се приближи към Вивиан.
— Е — поде, когато застана до нея.
— Е…
— Очаквам страхотни рецензии в утрешните вестници.
— Несъмнено — засмя се тя.
Той ѝ подаде една снимка:
— Това е за теб.
Тя я взе и с усмивка се вгледа в лицата на децата. Наведе се да остави кошницата, блузата ѝ леко се отвори и Джими видя една синина от рамото до ключицата ѝ.
— Дреболия — увери го тя, когато проследи погледа му. И пръстите ѝ бързо придърпаха плата. — Паднах по време на затъмнението, докато отивах в укритието. Блъснах се в една пощенска кутия — а уж са използвали боя, която се вижда в тъмното.
— Сигурна ли си? Изглежда ми сериозно.
— Лесно ми се появяват синини. — Очите ѝ срещнаха неговите и за част от секундата му се стори, че съзира нещо в тях, но после тя се усмихна. — Пък и нали ходя твърде бързо. Все се блъскам в разни неща — понякога дори в хора.
Джими се усмихна, припомняйки си деня на срещата им, но едно дете хвана Вивиан за ръката и я издърпа. Мислите на Джими се насочиха към честите ѝ боледувания, към факта, че няма деца, към нещата, известни му за хората, на които лесно им се появяват синини, и той усети как коремът му се свива.
28
Вивиан приседна в крайчеца на леглото и извади снимката, която ѝ беше дал Джими — онази, направена по време на бомбардировката — с пушека, проблясващите стъкълца и семейството отзад. Усмихна се, впери поглед в нея, после се отпусна назад, затвори очи и подкани съзнанието си да премине границата и да се озове в нейната вълшебна страна. Воалът, искрящите светлинки на дъното на водния тунел, семейството ѝ отвъд, което я чакаше в тяхната къща.
Лежеше и се опитваше да ги съзре, а после се помъчи още по-старателно Безполезно беше. Отвори очи. Напоследък затвореше ли ги, Вивиан виждаше единствено Джими Меткалф. Падналата над челото му тъмна коса, потрепването на устните му, когато се канеше да изрече нещо смешно, и как се сключваха веждите му, когато говореше за баща си…
Рязко се изправи, приближи се до прозореца и остави снимката върху леглото си. Мина цяла седмица от пиесата и Вивиан не можеше да си намери място. Липсваше ѝ работата с децата и с Джими, не издържаше безкрайните дни, когато поделяше времето си между столовата и тази огромна притихнала къща. Беше тихо, адски тихо. Трябваше по стълбите да тичат деца, да се пързалят по перилата, да трополят на тавана. Дори Сара, прислужницата, беше напуснала — Хенри настоя да я освободи след случилото се, но Вивиан не би имала нищо против Сара да остане. Не си даваше сметка до каква степен е свикнала с бръмченето на прахосмукачката, със скърцането на старите подове, с неясното усещане, че още някой диша, движи се, в същото пространство, което обитава и тя…
Мъж на стар велосипед премина, клатушкайки се долу по улицата, с пълна с градинарски инструменти кошница на кормилото и Вивиан пусна прозрачното дневно перде върху облепеното с хартиения кръст стъкло. Приседна в края на близкото кресло и отново се помъчи да подреди мислите си. От дни съчиняваше писмо до Кейти — щеше да е първото след неотдавнашното посещение на приятелката ѝ в Лондон и Вивиан нямаше търпение да оправи нещата помежду им. Не да отстъпи — Вивиан не се извиняваше, когато беше уверена в правотата си, — а по-скоро да ѝ обясни.
Не бе успяла по време на срещата им да убеди Кейти, че приятелството ѝ с Джими е истинско и благородно и най-вече че е напълно невинно. Че няма намерение да разваля брака си или да застрашава здравето си, нито да разиграва друг от страховитите сценарии, за които я предупреди Кейти. Искаше да ѝ обясни за господин Меткалф, за умението му да я разсмива, за непринудеността, докато разговаряха или разглеждаха снимките му, за вярата му в най-доброто у хората и за усещането ѝ, че той не е способен на грубост. Искаше да убеди Кейти, че чувствата ѝ към Джими са такива, каквито изпитват помежду си приятелите.