— Лицето ти — печално продума той, — красивото ти лице — Целуна я по ръката и приседна до нея. — Сега си почини, когато се събудиш, ще се почувстваш по-добре. — Приведе се към нея и устните му докоснаха ухото ѝ: — И не се тревожи за Джими Меткалф. Погрижил съм се за него, вече е мъртъв, гние на дъното на Темза. Няма да застава помежду ни.
Тежки стъпки, затвори се врата, в ключалката се превъртя ключ.
Пипин вдигна ръка, за да помаха и да я повика, и Вивиан тръгна към него…
***
Събуди се след час в спалнята си на Кампдън Гроув номер двайсет и пет, а следобедното слънце струеше през прозореца върху лицето ѝ. Вивиан веднага затвори отново очи. Имаше пулсиращо главоболие в слепоочията, в дъното на очите, в основата на врата. Цялата ѝ глава беше като презряла слива, паднала отвисоко върху плочките. Лежеше напълно неподвижно и се опитваше да си спомни какво се е случило и защо толкова много я боли.
Споменът я връхлетя на вълни, цялата случка, примесена както винаги с впечатления от въображаемото ѝ избавление във водата. Тези спомени понасяше най-трудно — неясните усещания за върховно благополучие, за вечен копнеж, по-трескави от истинските спомени и много по-въздействащи.
Вивиан се намръщи, докато бавно раздвижваше всяка част на тялото си, опитвайки се прецени колко сериозно е ранена, Това беше част от процедурата — Хенри очакваше от нея да се е "спретнала", преди да се прибере, не му харесваше, когато Вивиан се възстановява прекалено дълго. Краката ѝ, изглежда, бяха невредими и това беше добре — куцането предизвиква неловки въпроси; ръцете ѝ бяха насинени, но не бяха счупени, челюстта ѝ пулсираше, ухото ѝ продължаваше да бучи и едната страна на лицето ѝ пареше. Това беше необичайно. Хенри обикновено не докосваше лицето ѝ, стараеше се ударите му да попадат под нивото на шията. Тя беше неговият трофей, само той имаше право да оставя следи по нея, а не искаше да се изправя пред доказателствата — напомняха му колко го е ядосала, колко го е разочаровала. Той обичаше раните ѝ да са надеждно скрити под дрехите, така че да ги вижда само тя, да ѝ напомнят колко много я обича той — никога не би ударил жена, ако не я обича толкова силно, по дяволите!
Вивиан прогони Хенри от мислите си. Нещо друго се опитваше да изплува на повърхността, нещо важно. Чуваше го като самотен комар посред нощ, който жужи някъде наблизо, преди да отлети, но не успяваше да го улови. Изчака жуженето да се приближи и тогава… Вивиан рязко си пое дъх, спомни си и ѝ се зави свят. Собственото ѝ страдание избледня. И не се тревожи за Джими Меткалф. Погрижил съм се за него, вече е мъртъв, гние на дъното на Темза. Няма да застава помежду ни.
Не можеше да си поеме въздух. Джими — той не беше дошъл на срещата им днес. Беше го чакала, а той не дойде. Джими не би я зарязал там, би дошъл, ако можеше.
Хенри знаеше името му, някак беше научил и се беше „погрижил“ за Джими. Имаше и други преди него, хора, дръзвали да застанат между Хенри и нещата, които той искаше. Никога не действаше лично, не беше удачно — единствено Вивиан знаеше колко жестоки може да бъдат юмруците на Хенри. Обаче той си имаше хора и ето че Джими не беше дошъл.
Разнесе се пронизителен вик, страховит вой на ранено животно, и Вивиан осъзна, че е от нея. Сви се на една страна, притисна с две ръце черепа си, за да облекчи болката, и сякаш никога повече не би могла да помръдне.
***
Когато отново се събуди, слънцето не беше толкова силно и стаята беше станала синкава на ранния сумрак. Очите ѝ пареха. Беше плакала насън, но вече беше престанала. Беше празна отвътре, осиротяла. Всичко хубаво на света беше изчезнало, Хенри се беше погрижил.
Откъде беше научил? Знаеше, че съпругът ѝ има шпиони, но беше внимавала. Пет месеца ходеше в болницата на доктор Томалин безпроблемно, беше престанала да общува с Джими тъкмо за да не се случи нищо подобно, а веднага, щом доктор Руфъс я осведоми за намеренията на Доли, тя беше…
Доли.
Разбира се, била е Доли. Вивиан се постара да си избистри подробностите от разговора си с доктор Руфъс, започваше да си припомня: беше ѝ казал, че Доли смята да изпрати на Вивиан снимка, на която са двамата с Джими, и писмо с предупреждение, че ще разкаже на съпруга ѝ за "връзката" им, освен ако Вивиан не откупи мълчанието ѝ.
Вивиан предполагаше, че чекът ще е достатъчен, но не, явно в крайна сметка беше изпратила писмото и освен че бе сложила вътре снимката, споменаваше и името на Джими. Глупаво твърдоглаво момиче. Заблуждаваше си, че е скроила хитроумен план. Според доктор Руфъс Доли била безобидна, затова вероятно е била сигурна, че никой няма да пострада, обаче нямаше представа с кого си има работа. Хенри, който ревнуваше дори ако Вивиан спре да поздрави възрастния продавач на вестници на ъгъла. Хенри, който не ѝ позволяваше да се сприятелява с никого или да има деца, защото се боеше, че те ще я отнемат от него. Хенри, който имаше връзки в министерството и можеше да издири всичко за всеки и който и в миналото бе използвал нейните пари, за да се "погрижи" за някого.