— Аз ще ставам актриса. — Изведнъж я връхлетя желание да му разкаже всичко за себе си.
— Я виж ти!
Тя кимна.
— Ами тогава ще трябва да се оглеждам за теб. Как мислиш, ще играеш ли в лондонските театри?
— О, да! — отвърна Лоръл и кимна самоуверено като възрастна. — Най-вероятно да, бих казала.
Мъжът се усмихваше, но в този миг лицето му се промени и Лоръл реши, че е заради нещо, което тя е казала или направила. Обаче забеляза, че той вече не гледа нея, а се взира зад гърба ѝ към сватбената снимка на мама и татко, която държаха на масата.
— Харесва ли ви? — попита го тя.
Той не отговори. Приближи се до масата, взе снимката и се взря в нея, сякаш не вярваше на очите си.
— Вивиан — промълви той и докосна лицето на мама.
Лоръл се намръщи и се зачуди какви ги говори той.
— Това е мама — обясни тя. — Казва се Дороти.
Мъжът погледна Лоръл и устата му се отвори, сякаш се канеше да каже нещо, но не го стори. Отново затвори уста и по лицето му плъзна усмивка, радостна усмивка, сякаш току-що е намерил отговора на някаква загадка и находката го прави едновременно тъжен и нещастен. Отново си нахлупи шапката и Лоръл разбра, че гостът се кани да си тръгва.
— Мама няма да се бави — объркано каза тя. — Отиде само до съседното село.
Той обаче не промени намерението си, запъти се към задната врата и излезе на яркото слънце под беседката с глициниите. Подаде ръка на Лоръл и каза:
— Е, посестримо в кокошите приключения, приятно ми беше да се запознаем. Приятно гледане на коронацията.
— Благодаря.
— Казвам се Джими, между другото, и ще се оглеждам за теб по лондонските сцени.
— Аз съм Лоръл — ръкува се тя с него. — Ще се видим там.
Той се засмя:
— Изобщо не се съмнявам. Правиш ми впечатление на човек, който умее да наблюдава с очите, ушите и сърцето, с всичко наведнъж.
Лоръл кимна важно.
Мъжът понечи да си тръгне, но спря и се обърна за последен път.
— Преди да си тръгна, Лоръл, можеш ли да ми кажеш щастливи ли са родителите ти?
Лоръл сбърчи носле, защото не беше сигурна какво точно има предвид той.
— Шегуват ли се един с друг, смеят ли се, танцуват ли?
Лоръл завъртя очи:
— О, да, постоянно.
— А татко ти мил ли е?
Тя се почеса по главата и кимна:
— И е забавен. Той разсмива мама, винаги ѝ прави чай и е спасил живота ѝ, знаете ли? Така се влюбили — мама паднала от една висока и стръмна скала, била уплашена, самичка и сигурно я грозяла смъртна опасност, но татко се гмурнал, въпреки че имало акули, крокодили, а сигурно и пирати, и я спасил.
— Нима?
— Ами да. А след това хапнали миди.
— В такъв случай, Лоръл — каза ѝ онзи мъж Джими, — значи баща ти е точно такъв човек, какъвто заслужава майка ти.
После той забоде поглед в ботушите си по своя печално щастлив начин и ѝ махна за довиждане. Лоръл го наблюдава как се отдалечава, но само за малко, защото после се замисли колко ли цигански колела трябва да направи, за да стигне чак до реката. А когато майка ѝ се прибра заедно със сестрите ѝ — с чисто нов телевизор в багажника, — тя вече почти беше забравила за мъжа, който беше идвал този ден и ѝ беше помогнал да прибере кокошките.
notes
Бележки
1
Имената на момичетата означават съответно лавър, роза, ирис, див люляк. — Б. пр.
2
Популярна стратегическа игра, първоначално с военен контекст. — Б. пр.
3
Букв. "сукалче" (англ). — Б. пр.
4
Отпратка към Сонет XVIII от У. Шекспир: "Обрулват бури майските цветя / и лятото е с договор нетраен". Прев. Евгения Панчева. — Б. пр.
5
"Питър Пан", прев. от англ. Боян Атанасов, Теодора Атанасова. — Б. пр.
6
Folie a deux (фр.) — лудост на двама, едно и също психично отклонение, споделено от двама души, обикновено в близки отношения. — Б. пр.