И после?
Лоръл преглътна. Устата ѝ беше пресъхнала. После мама замахна с ножа.
Стаята притихна, чуваше се само устремната писалка. Лоръл си представи всичко съвсем ясно: мъжа, ужасния мъж с тъмното лице и страховитите големи ръце, стиснали мама, за да я наранят и после да навредят и на бебето Мъжът веднага ли падна?
Писалката беше престанала да стърже. Младият полицай до прозореца я гледаше над бележника си.
Мъжът веднага ли падна на земята?
Лоръл кимна колебливо. Така ми се струва.
Струва ти се?
Не помня нищо повече. Сигурно тогава съм припаднала. Събудих се в къщичката на дървото.
Кога беше това?
Току-що. И после дойдох тук.
По-възрастният полицай бавно си пое въздух, несъвсем безшумно, после го изпусна. Има ли нещо друго, което според теб трябва да знаем? Нещо, което си чула или видяла? Той се почеса по плешивината. Очите му бяха много светлосиви, почти сиви. Не бързай. И най-дребната подробност може да се окаже важна.
Забравяше ли някоя подробност? Беше ли чула или видяла нещо друго? Лоръл се замисли внимателно, преди да отговори. Не, май не. Не, сигурна беше, че това е всичко.
И нищичко не пропускаш?
Не, отговори тя. Ръцете на татко бяха в джобовете, очите му блестяха гневно изпод веждите.
Двамата полицаи се спогледаха, по-възрастният леко наклони глава и по-младият затвори бележника си. Разпитът приключи.
* * *
След това Лоръл седна на перваза на прозореца в стаята си, загриза нокътя на палеца си и наблюдава тримата мъже до портата. Не говореха много, но от време на време по-възрастният полицай казваше нещо, а татко отговаряше и сочеше към различни неща на притъмнелия хоризонт. Разговорът можеше да бъде за земеделие, за топлото време или за историческите забележителности в Съфък, но Лоръл се съмняваше, че обсъждат някоя от тези теми.
По алеята се приближи микробус и по-младият полицай го посрещна в нейното начало, крачейки през тревата и правейки знаци назад към къщата. Лоръл видя как от шофьорското място се показа мъж, как отзад извадиха носилка, как чаршафът (не съвсем бял, забеляза сега, а с червени, почти черни петна) се развя, докато го носеха през градината. Натовариха носилката и микробусът потегли. Полицаите си заминаха и татко влезе в къщата. Предната врата се затвори — Лоръл чу през пода. Събуване на обувки — едната, после другата, — тихо придвижване по чорапи към майка ѝ във всекидневната.
Лоръл дръпна завесите и се обърна с гръб към прозореца. Полицаите си бяха тръгнали. Беше им казала истината, беше описала точно какво си мисли, всичко случило се. Тогава защо се чувстваше така? Странно и неуверено.
Изтегна се на леглото си, сгуши се и стисна силно ръце като за молитва между коленете си. Затвори очи, но отново ги отвори, за да престане да вижда сребристото сияние, белия чаршаф, лицето на майка си, когато мъжът произнесе името ѝ Лоръл застина. Мъжът беше произнесъл името на мама.
Не беше споменала това пред полицая. Той я попита дали не забравя нещо, дали не е чула или видяла още нещо и тя отвърна не, нямало нищо друго. Обаче имаше, беше се случило Вратата се отвори и Лоръл бързо се надигна, едва ли не очаквайки по-възрастният полицай да се е върнал, за да продължи да я разпитва. Оказа се баща ѝ, за да ѝ съобщи, че отива да доведе другите. Сложили бебето да спи, а майка ѝ си почивала. На вратата той се поколеба, потропвайки с ръка по рамката. Накрая заговори пресипнало.
Следобед преживели шок, ужасен шок.
Лоръл прехапа устна. Ридание заплашваше да се откъсне издълбоко, ридание, което не бе забелязала.
Майка ти е храбра жена.
Лоръл кимна.
Тя умее да оцелява, ти също. Справи се добре пред полицаите Благодаря ти, татко, промърмори тя, а в очите ѝ отново пареха сълзи.
Според полицията сигурно е мъжът от вестниците, който създава неприятности край потока. Описанието съвпада, пък и няма кой друг да тормози майка ти.
Беше се случило, както си го представяше Лоръл. Нали, когато видя мъжа, тя се зачуди дали не е онзи, за когото пишат вестниците? И изведнъж ѝ стана по-леко.
Чуй ме сега, Лол. Баща ѝ пъхна ръце в джобовете си и тя поразмърда, преди да продължи. С майка ти си поговорихме и решихме, че е по-добре да не казваме на по-малките какво се е случило. Не е нужно, няма да разберат. Ако имах избор, бих предпочел и ти да си на сто километра оттук, но си била тук и това е.
Съжалявам.
Няма за какво да съжаляваш. Нямаш вина. Ти помогна на полицията, помогна и на майка си и всичко приключи. Някакъв злодей е дошъл у дома, но вече всичко е наред. Всичко ще се оправи.