Не беше въпрос, не точно, но прозвуча като въпрос, затова Лоръл отговори: да, татко, всичко ще се оправи.
Той ѝ се усмихна накриво. Ти си добро момиче, Лоръл. Сега отивам да доведа сестрите ти. Няма да казваме на никого за случилото се, нали? Браво, точно така.
* * *
И не казаха. Случката се превърна в голямата неизречена тайна в семейната им история. Не казаха на сестрите ѝ, а Джери беше твърде малък, за да си спомня, макар впоследствие да се оказа, че грешат за това.
Разбира се, другите усетиха, че се е случило нещо необичайно — най-безцеремонно ги прибраха от празненството за рождения ден и ги настаниха пред новия телевизор на съседите, родителите им останаха мрачни седмици наред, а двама полицаи започнаха най-редовно да идват на посещения, които преминаваха зад затворена врата и в приглушени сериозни разговори, — но всичко намери обяснение, когато татко им разказа за горкичкия бездомен мъж, умрял на ливадата на рождения ден на Джери. Беше тъжно, но както каза татко, понякога се случват такива неща.
Междувременно Лоръл започна сериозно да си гризе ноктите. Полицейското разследване приключи за седмици: възрастта на мъжа съвпадаше с описанието на злосторника от пикниците, според полицията не беше необичайно такива прояви на насилие да ескалират с времето, а от свидетелските показания на Лоръл ставаше ясно, че майка ѝ е действала при самозащита. Взлом, прераснал в нещо по-сериозно, щастливо избавление, нищо нямаше да спечелят, ако изтипосат подробностите в пресата. За щастие, в онези времена дискретността беше правило и едно джентълменско споразумение беше способно да премести заглавие на трета страница. Завесата падна, край на историята.
И все пак. Животът на семейството възобнови обичайния си ход, но Лоръл си остана като на тръни. Усещането, че е изолирана от останалите, се задълбочи и я обзе необяснимо безпокойство. Случилото се се разиграваше в съзнанието ѝ отново и отново, а ролята ѝ в полицейското разследване, нещата, които им беше разказала, и още по-лошо — онези, които бе премълчала, предизвикваха у нея паника, на моменти толкова силна, че се задушаваше. Където и в Грийнейкърс да отидеше — в къщата или навън в градината, — Лоръл се чувстваше като в капан заради нещата, които беше видяла или направила. Спомените дебнеха отвсякъде, не можеше да избяга от тях и положението се влошаваше от факта, че причинилото ги събитие е абсолютно непроницаемо.
Когато се яви на прослушване за Театралното училище и беше приета, Лоръл остана глуха за молбите на родителите си да остане у дома. Да отложи с една година и да завърши гимназия, да помисли за сестрите и за малкото си братче, което я обича най-много от всички. Тя си събра багажа — взе съвсем малко неща — и обърна гръб на всички тях. Посоката на живота ѝ се промени точно както ветропоказателят се завърта, щом неочаквано връхлети буря.
* * *
Лоръл допи виното си и проследи с поглед как две врани прелитат ниско над ливадата на татко. Някой беше завъртял гигантското копче и светът притъмняваше. Всички актриси си имат любими думи. "Мрак" бе любимата на Лоръл. Приятно ѝ беше да я изговаря, да усеща спускащия се здрач и безпомощно да чува как щраква капанът на звуковете, а в същото време думата толкова приличаше на "зрак", че сякаш бе озарена донякъде от нейното сияние.
Това време от деня Лоръл свързваше предимно с детството си, с живота си преди Лондон: завръщането на баща ѝ у дома. След като цял ден бе работил във фермата, майка ѝ, която разказва приказка на Джери до печката, сестрите ѝ, които се кискат на горния етаж, докато Айрис изброжда репертоара си от имитации (по ирония на съдбата Айрис беше станала най-често имитираната в детството им героиня — директорка на училище), преходния миг, когато светлините вътре грейват, в къщата ухае на супа и голямата дъбова маса се подрежда за вечеря. Дори сега Лоръл долавяше съвсем несъзнателно естествения край на деня. Така се проявяваше носталгията ѝ, когато беше в дома си.
Нещо помръдна на ливадата, на пътя, по който минаваше татко всеки ден, и Лоръл се напрегна, но се оказа просто кола, бяла кола — вече я виждаше ясно, — която лъкатушеше по алеята. Права допи виното в чашата си. Беше захладняло. Лоръл обви тялото си с ръце и бавно закрачи към портата. Шофьорът примига с фаровете енергично, както би направила единствено Дафни. И Лоръл ѝ махна с ръка.
6
През по-голяма част от вечерята Лоръл наблюдава лицето на най-малката си сестра. Нещо беше правено с него, при това добре, и резултатът беше възхитителен. "Превъзходен нов овлажнител", би казала Дафни, ако я попитат, но Лоръл се въздържа да зададе въпроса, защото не обичаше да я лъжат. Вместо това просто кимаше, докато Дафни тръскаше русите си къдрици и ги омайваше с разкази за снимачната площадка на "Закуска в Ел Ей", където всяка сутрин представяше прогнозата за времето и флиртуваше с водещия на новините Чип. Паузите в многословния монолог бяха редки и когато най-сетне им се отвори възможност, Роуз и Лоръл тутакси се възползваха да се намесят: