Циркови артисти? Впечатляваща двойка въжеиграчи? Възможно беше — тя поглеждаше към краката си, относително дълги и слаби, и двата. Открай време я биваше в спорта: учителят по физическо господин Антъни я избираше за главния хокеен отбор всяка година, а когато двете с Кейтлин навиваха килима в салона на майката на Кейтлин и пускаха Луис Армстронг на грамофона, Доли беше сигурна, че не си въобразява, а наистина е по-добрата танцьорка. Ето — кръстосваше крака Доли и приглаждаше полата си, — естествена грациозност. Това почти доказваше нещата.
— Може ли да хапна нещо сладичко на гарата, татко?
— Сладичко ли?
— На гарата? От онова магазинче.
— Не знам, Кътбърт.
— Ама, татко…
— Трябва да се съобразяваме с бюджета.
— Но мама каза…
— Стига, Кътбърт. Татко знае най-добре.
Доли насочи вниманието си към нивите, които прелитаха покрай прозореца. Циркови артисти — струваше ѝ се уместно. Пайети и лъскави костюми, изпълнения късно вечер под големия купол горе в нищото, но въпреки това окъпани в страхопочитанието и обожанието на възторжената тълпа вечер. Блясък, вълнение и романтика — да, това ѝ се струваше по-вероятно.
Такъв пленителен произход би обяснил и суровите упреци, които раздаваха родителите на Доли, когато поведението ѝ заплашваше да "привлече внимание". "Хората гледат, Дороти — напомняше ѝ майка ѝ, ако полата ѝ беше прекалено къса, смехът ѝ — прекалено силен, червилото — прекалено ярко. — Ще те зяпат. Знаеш как се чувства баща ти в това отношение." Доли наистина знаеше. Баща ѝ обичаше да им напомня, че крушата не пада по-далеч от дървото, затова той сигурно живееше в постоянен страх, че бохемският нрав ще се процеди някой ден като развален плод през кожицата на приличието, което заедно с майка ѝ се бяха постарали да изградят около малката си разглезена дъщеря. Доли тайно лапна ментов бонбон от пликчето в джоба си, избута го с език към бузата си и облегна глава на прозорец Много по-сложно беше да установи как точно е осъществена кражбата. Както и да го въртеше в главата си, Артър и Джанис Смитам изобщо не приличаха на крадльовци. Трудно можеше да си ги представи как се промъкват крадешком към оставена без внимание бебешка количка и отмъкват заспалото бебе. Xopaта, които крадат, независимо дали от нужда, или от алчност, го правят, защото страстно желаят въпросното нещо. Артър Смитам обаче беше убеден, че думата "страст" трябва да бъде извадена от речника на английския език и дори изтръгната от английската душа, а така и така сме се захванали, най-добре да заличим и думата "желание". Посещение на цирк? Е, това намирисваше на ненужно развлечение.
Много по-вероятно беше — ментовият бонбон се строши на две — Доли да е намерена на стълбите и по-скоро по задължение отколкото по желание да е влязла в семейство Смитам.
Облегна се още по-удобно на седалката на вагона и затвори очи — представи си го съвсем ясно. Тайната бременност, заплахите на ръководителя на цирка, пристигнал в Ковънтри… Известно време младата двойка се борела храбро сама и отглеждала бебето си с любов и надежда, но, за жалост, останали без работа (в крайна сметка търсенето на въжеиграчи е доста ограничено) и без пари за храна, те започнали да се отчайват. Една нощ, докато минавали през центъра на града с бебето си, вече твърде изнемощяло, за да плаче, нечия къща привлякла поглед им. Предните стълби били по-чисти и излъскани от всички други, вътре светело и изпод вратата долитало уханието (наистина прелестно) на месната яхния на Джанис Смитам. Разбрали как трябва да постъпят…
— Не мога да стискам. Не мога!
Доли отвори лекичко едното си око, колкото да види как брат ѝ подскача от единия на другия си крак насред вагона. — Стига, Кътбърт, почти…
— Трябва веднага да отида в тоалетната!
Доли отново затвори очи, стисна ги по-силно отпреди. Вярно беше — тя не вярваше в частта за трагичната съдба на младата двойка, а във факта, че е специална. Доли открай време се чувстваше различно, сякаш е по-жива от другите хора и светът, съдбата или каквото беше там имат по-големи планове за нея. Вече разполагаше и с доказателство, научно доказателство. Бащата на Кейтлин, който беше лекар и разбираше от тези неща, ѝ го беше казал, докато играеха на "Капитан Блото"[2] в салона на Кейтлин. Вдигаше покритите с мастилени петна карти една след друга и Доли казваше първото, което ѝ хрумне. "Невероятно — измърмори той насред играта, лапнал лулата си, — удивително! И леко поклати глава. А после: — Е, никога не съм…" И се засмя тихо, което го направи твърде хубав за баща на приятелката ѝ. Само киселият поглед на Кейтлин я възпря да не го последва в кабинета, когато доктор Руфъс заяви, че отговорите ѝ са "изключителни", и предложи — не, настоя — за допълнителни тестове.