— Не знам, аз просто… Е, фабриката за велосипеди не е подходящо място за човек като мен, нали?
— И защо не?
Не искаше да го казва. Искаше ѝ се майка ѝ да знае, да е съгласна с нея, да се досети сама, без да ѝ казва. Доли сви рамене, търсейки думите, усещайки силно обратно течение да разколебава надеждата ѝ.
— Време е да се установиш, Доли — внимателно отбеляза майка ѝ. — Вече си почти жена.
— Да, но аз точно това…
— Зарежи всякакви детинщини. Времето за всичко това отмина. Той искаше да ти го каже лично, да те изненада — баща ти вече го е обсъдил с госпожа Левън във фабриката и ти е уговорил интервю.
— Какво?
— Не биваше да ти казвам, но ще те чакат през първата седмица на септември. Имаш голям късмет, че баща ти е толкова влиятелен човек.
— Но аз…
— Татко ти знае най-добре. — Джанис Смитам се пресегна, за да потупа Доли по крака, по не успя да я стигне. — Ще видиш. — Лепна си усмивка, зад която се долавяше страх, сякаш тя съзнаваше, че предава дъщеря си, но не иска сега да мисли за това.
Доли вътрешно гореше, идеше ѝ да разтърси майка си и да ѝ напомни, че самата тя някога е била изключителна. Искаше да я попита защо се е променила, да ѝ каже (макар да съзнаваше, това е жестоко), че тя, Доли, е уплашена, че не може да понесе мисълта някой ден същото да се случи и на нея. И тогава…
— Внимавай! — разнесе се вик откъм плажа на Борнмът, който привлече вниманието на Доли към водата и спаси Джанис Смитам от нежелан разговор.
Там, с бански костюм като изваден от страниците на "Вог" стоеше момичето, допреди малко облечено със сребристата рокля. Устните ѝ бяха красиво нацупенн и тя разтриваше ръката си. Другите красиви хора се бяха скупчили с неодобрителни изражения и състрадателни пози и Доли се помъчи да проумее какво се е случило. Видя как младеж, приблизително на нейната възраст, се навежда и рови в пясъка, а когато се изправи, вдигна високо топка за крикет. Ръката на Доли ужасено отскочи към устата.
— Извинете, момчета — каза баща ѝ.
Доли се ококори — какви ги вършеше той, за бога? Мили боже, нали не мислеше да се приближи? Напротив, напрегнато ахна Дороти, той правеше точно това. На Доли ѝ идеше да потъне в земята, да изчезне, да се скрие, но просто не можеше да откъсне поглед. Баща ѝ спря пред групата и обясни с жестове как са ударили топката. Другите кимаха и слушаха, момчето с топката каза нещо, момичето докосна ръката си, после леко сви рамене и се усмихна на татко с трапчинките си. Доли въздъхна облекчено, изглежда, бедата бе предотвратена.
Но после, вероятно заслепен от бляскавата група, на която се бе натъкнал, баща ѝ не си тръгна, а вместо това се обърна и посочи към брега, насочвайки вниманието на всички към мястото където стояха Доли и майка ѝ. С липса на изтънченост, от която Доли вътрешно се сви, Джанис Смитам понечи да се изправи, после размисли и тромаво се опита да седне, което не ѝ се удаде и тя просто се наведе. И от тази поза махна с ръка.
Нещо в Доли увехна и умря. По-зле от това няма накъде. Само дето изведнъж се оказа, че има.
— Гледайте! Вижте ме!
И всички погледнаха. На Кътбърт, шавлив като буболечка, му беше омръзнало да чака. Забравил за крикета, той се беше отдалечил нагоре по брега и беше осъществил контакт с едно от плажните магарета. Единият му крак вече беше в стремето и той се мъчеше да яхне животното. Беше ужасна гледка, но Доли не откъсваше поглед. Озърна се крадешком и установи, че всички останали също гледат.
Зрелището как Кътбърт се покатерва върху магарето беше последната капка. Доли съзнаваше, че сигурно трябва да му помогне, но просто не можеше, не и този път. Промърмори нещо за главоболието си и твърде силното слънце, грабна списанието си и забързано пое обратно към мъничката си стая с отвратителната гледка към канализацията.
* * *
Зад естрадата един младеж с въздълга коса и изтъркан костюм беше видял всичко. Беше задрямал под шапката си, когато викът "Вижте ме!" нахлу в съня му и го разбуди. Той потърка очи с основата на дланите си, озърна се да види откъде се разнася викът и тогава ги видя, бащата и сина, които цяла сутрин играеха крикет.
Настана бъркотия, бащата махаше на някакви хора на плиткото — оказаха се богати младежи, които се перчеха в плажната къщичка в съседство. В момента къщичката беше празна, само някакъв сребрист плат потрепваше върху перилата на балкона. Роклята. Беше я забелязал по-рано — трудно можеш да я пропуснеш и вероятно това беше целта. Не беше плажна рокля, беше рокля за танцова забава.
— Гледайте! Вижте ме! — провикна се някой. И младежът надлежно погледна. Хлапето, което играеше крикет, беше заето да се прави на магаре с помощта на, както изглеждаше, едно истинско магаре. Останалите наблюдаваха забавното зрелище.