Сякаш за да докаже на Доли, че е оставил всичко зад гърба си, Джими рязко се надигна и изрови верния си "Брауни" от раницата — Какво ще кажеш за една снимка? — попита той, навивайки филма. — Малък спомен за крайморската ни среща, госпожице Смитам?
Тя се оживи точно както се бе надявал — Доли обожаваше да я снимат, — и Джими се озърна, за да определи положението на слънцето. Отиде в отдалечения край на неголямото поле, в което си бяха устроили пикник.
Доли беше седнала и се беше извила като котка.
— Така ли? — попита тя. Бузите ѝ бяха поруменели от слънцето, извитите ѝ устни бяха сочни и червени от ягодите, които тя беше купил от една крайпътна сергия.
— Идеално — увери я той и наистина беше. — Светлината е хубава.
— И какво точно искаш да правя на хубавата светлина?
Джими потърка брадичката си и се престори, че размишлява дълбоко.
— Какво искам да направиш ли? Внимавай, момче, това е шансът ти, не го проваляй… Мисли, по дяволите, мисли…
Доли се засмя, той също се засмя. После се почеса по главата и каза:
— Искам да бъдеш себе си, Дол. Искам да запомним днешния ден точно какъвто е. Щом няма да те виждам през следващите десет дни, нека поне да те нося в джоба си.
Тя се усмихна — почти недоловимо и загадъчно трепване на устните — и после кимна.
— Нещо, което да ти напомня за мен.
— Точно така — провикна се той. — Само минутка, да наглася апарата.
След това той спусна лещата "Диуей" и понеже слънцето беше силно, дръпна лостчето за по-малка апертура. По-добре да заложи на сигурно, че да не съжалява после. По същата причина извади от джоба си парцалчето, с което бършеше обектива, и хубавичко изтърка стъклото.
— Добре — каза, замижа с едното око и погледна през окуляра. — Готови сме… — непохватно стисна камерата Джими, но не се осмели да вдигне поглед.
Насред визьора към него гледаше Доли. Кестенявата ѝ коса се спускаше на погнати от вятъра вълни, които галеха шията ѝ, но под косата тя беше разкопчала роклята си и я беше смъкнала от раменете.
Без да откъсва очи от камерата, тя започна бавно да плъзга презрамката на банския си по ръката.
Божичко, мъчително преглътна Джими. Трябваше да каже нещо, съзнаваше, че трябва. Да се пошегува, да подметне нещо остроумно, забавно. Обаче изправен пред Доли, която седеше така, вирнала брадичка, с предизвикателен поглед и разголена извивка на гърдата, дар словото, което Джими притежаваше от деветнайсет години, се изпари на секундата. Лишен от помощта на разума, той направи единственото, на което винаги можеше да разчита. Снима.
* * *
— Просто се постарай лично да ги проявиш — заръча Доли, закопчавайки роклята си с треперещи пръсти. Сърцето ѝ препускаше лудо. Тя се чувстваше сияеща и оживена, необикновено силна. Собствената ѝ дързост, изражението му, когато той я видя, фактът, че все още не можеше да я погледне в очите, без да се изчерви — всичко това му въздействаше опияняващо. Нещо повече, беше доказателство. Доказателство, че тя, Дороти Смитам, беше изключителна, точно както твърдеше д-р Руфъс. Мястото ѝ не беше във фабриката за велосипеди, разбира се че не. Животът ѝ щеше да бъде невероятен.
— Да не мислиш, че ще допусна друг мъж да те види така? — попита Джими, зает с прекомерно внимание с каишките на камерата си.
— Не умишлено.
— По-скоро ще го убия. — Изрече го тихо и гласът му леко потрепна, натежал от усещането за притежание, от което на Доли ѝ прималя. Запита се дали той наистина би го сторил. Случваха се наистина такива неща? Не и там, откъдето идваше Доли, от квартала на долепените една до друга къщи, имитация на тюдорски стил, възвисени гордо в бездушните си нови предградия. Не можеше да си представи Артър Смитам да запретва ръкави, за да защити честта на жена си, обаче Джими не беше като бащата на Доли. Беше негова противоположност — работник със силни и дълги ръце, с почтено лице и с усмивка, изникваща изневиделица, от която коремът ѝ се преобръщаше. Тя се престори, че не го е чула, взе камерата от ръцете му и привидно замислена впери поглед в нея.
Хванала камерата с една ръка, Доли погледна игриво изпод вежди и каза:
— Нали знаеш, че е опасно да разнасяш този уред, господин Меткалф? Само си помисли за всички неща, които можеш да уловиш в кадър, макар хората да предпочитат да не го правиш.
— Какви например?
— Ами… — повдигна тя едното си рамо, — как хората правя неща, които не би трябвало, как невинно момиче е подмамено от по-опитен мъж да кривне от правия път… Само си помисли какво би казал бащата на момичето, ако знаеше. — Тя захапа долната си устна неспокойно, но мъчейки се да му попречи да го види, и се приведе по-близо към него, като почти — но не съвсем — докосна ръката му, загорялата му на слънце ръка. Помежду им прелетяха искри. — Човек може да се забърка в сериозни неприятности, ако ти и твоята камера "Брауни" го спипате, където не трябва.