— В такъв случай се постарай да бъдеш където трябва — стрелна я тон с усмивка изпод косата си, но тя се стопи толкова бързо, колкото се и появи.
Той не отмести поглед и Доли усети как дишането ѝ става по-плитко. Атмосферата край тях се беше променила. В този миг под настойчивия му поглед всичко се промени. Везните на овладяността се наклониха и Доли се замая. Преглътна неуверено, но и възбудено. Нещо щеше да се случи, нещо се бе задвижило и тя беше безпомощна да го спре. Не искаше да го спре.
Чу се някакъв звук, лека въздишка между раздалечените устни и на Доли ѝ се зави свят.
Очите му останаха приковани в нейните и той се пресегна ла прибере косата зад ушите ѝ. Задържа ръката си, където беше, но стисна по-здраво, обхвана категорично тила ѝ. Тя усещаше как треперят пръстите му. Изведнъж близостта му я накара да се почувства незряла и неподготвена, Доли понечи да каже нещо (какво точно?), но Джими поклати глава — едничко кратко движение — и тя затвори уста. Мускулче на челюстта му потрепна, той рязко си пое дъх и после я придърпа към себе си.
Доли хиляди пъти си беше представяла, че някой я целува, но никога не бе мечтала за това. В киното целувката между Катрин Хепбърн и Фред Макмъри изглеждаше много приятна, а после Доли и приятелката ѝ Кейтлин се бяха упражнявали върху ръцете си, за да знаят какво да направят, когато моментът настъпи, обаче това беше различно. Това тук беше топлина, тежест и настойчивост, тя усещаше слънцето и ягодите, мириса на сол по кожата му, топлия натиск на прилепеното му тяло към нейното, а най-вълнуващото от всичко бе, че усещаше колко отчаяно я желае той, накъсаните му дихания, силното му мускулесто тяло, по-високо от нейното, по-едро, напрегнато в плен на собственото си желание.
Той се откъсна от целувката и отвори очи. После се засмя с облекчение и изненада — сърдечен и дрезгав звук.
— Обичам те, Дороти Смитам — каза той и опря челото си о нейното. Лекичко подръпна едно от копчетата на роклята ѝ. — Обичам те и някой ден ще се оженя за теб.
* * *
Доли не продума, докато се спускаха по тревистия хълм, но мислите ѝ шеметно препускаха. Той щеше да я помоли да се омъжи за него: пътуването до Борнмът, целувката, силата на чувствата ѝ… Какво друго можеше да означават? Осъзнаването на този факт я връхлетя с властна яснота и сега, в чистилището на очакването тя закопня той да изрече думите, да направи всичко официално. Дори пръстите на краката ѝ изтръпнаха от копнеж.
Идеално се получаваше. Тя щеше да се омъжи за Джими. Как така не ѝ хрумна, когато майка ѝ я попита какво иска да прави, вместо да започне работа във фабриката за велосипеди? Това беше единственото, което искаше да прави. Онова, което трябваше да направи.
Доли отмести поглед, забеляза щастливото му отнесено изражение, необичайната му мълчаливост и разбра, че той си мисли за същото — че дори в момента обмисля най-подходящия начин да я попита. Доли се въодушеви, идеше ѝ да подскача, да се върти и да танцува.
Той не за пръв път казваше, че иска да се ожени за нея и преди бяха засягали темата, бяха си шептели в разговори от тила на "Представяш ли си да…" в дъното на сумрачни кафенето в квартали на града, където родителите ѝ не стъпваха. Тя винаги намираше темата за дълбоко вълнуваща — като неизречен намек в нейните игриви описания на фермата, в която щяха да живеят и на живота, който щяха да водят заедно, имаше затворени врати, общо легло и обещание за свобода — физическа и на духа, — което беше неустоимо за ученичка като Доли, чиято майка все още гладеше и колосваше униформените ѝ ризи.
Свят ѝ се зави от представата за тях двамата и тя посегна към ръката му, когато излязоха от огрените от слънцето поля и залъкатушиха по сенчестата пътека. И когато тя го стори, той спрян я придърпа между себе си и каменната стена на близката сграда. Усмихна се в сянката, неспокойно, както ѝ се стори, и каза: — Доли.
— Да. — Щеше да се случи. Дороти едва успяваше да си поема дъх.
— Отдавна се каня да поговоря с теб за нещо, за нещо важно.
* * *
И тогава тя се усмихна и лицето ѝ бе толкова прелестно в своята откритост и очакване, че гърдите на Джими пламнаха. Той не можеше да повярва, че най-сетне го е направил, че я е целунал, както му се е искало, и че тя е точно толкова сладка, колкото си е представял. А най-хубавото беше как тя отвърна на целувката му — в тази целувка имаше бъдеще. Може и да бяха родени в срещуположните краища на града, но не бяха чак толкова различни, не дотолкова, че да има значение, не и по отношение на чувствата си един към друг. Усещаше ръцете ѝ меки в своите, когато ѝ каза онова, което превърташе в мислите си през целия ден: