— Тя е самотна, без приятели. Няма защо да се тревожиш. Явно го харесва. И кой може да я вини?
Йаел като че ли се успокои. Погали черната косичка на Арие и го притисна към себе си. Не й беше лесно да се раздели с него, дори за няколко часа.
— Трудно е да кажеш „не“ на личице като неговото — напомних й аз.
— За един час — каза тя. — Не повече.
На следващия ден Йаел се грижеше за внуците ми, докато аз отидох за още от лекарството. Шира и Азиза вече бяха започнали да приготвят вечерята си, но Шира се надигна и отиде до рафта с билките си. Този път ми даде смирна и тамян — изгорени заедно ефектът им щеше да бъде двойно по-силен. Може би ако лекът действаше по-дълго, Хана нямаше да иска повече. Беше по-добре да се държим на разстояние от тази жена, промърмори Шира. Жената на мъж с власт може да стане алчна и да поиска и тя самата да разполага с нея.
— Тя каза ли нещо за мен? — попита ме Шира.
Реших, че е по-добре да не разкривам горчивината, която бях усетила.
— Нищо. Само каза да ти предам благодарността й.
Шира се разсмя, но тъмните й очи излъчваха тревогата й.
Отидох направо в дома на Елеазар бен Яир. Чувах мъжете, които работеха на полето, въпреки че слънцето угасваше и розовите му лъчи падаха върху бялата, прашна земя, обагряйки я в алено. Мъжете носеха ведра с вода от цистерните и се опитваха да спасят реколтата от жито, защото все още не бе паднал дъжд. По това време на годината обикновено пчелите жужаха в кошерите; летяха във въздуха, търсейки цветове, бял нарцис и розови циклами. Но сега те не откриваха нищо.
Хана ме пусна в къщата и веднага взе лекарството от ръката ми. Казах й, че не бива да добавя нищо към сместа и да поддържа пламъка постоянен; прекалено голямата жега щеше да отнеме силата на цяра. В замяна тя обеща, че ще говори с пазачите. После се поколеба.
— Робът ли е бащата на детето? — поиска да узнае.
— Това дете няма баща — казах аз.
Направи ми жест да й дам бебето, но аз го стиснах още по-здраво. Стояхме в коридора, чийто под бе покрит със сложно преплетени черни и бели плочки. Гласовете ни отекваха сред голото пространство. Раздразнена, Хана протегна отново ръцете си. Знаех какво иска. Спомних си предупреждението на Шира, но разбирах и какво е да копнееш за дете. Как можеше Хана да ни навреди? Тя беше крехка, слаба жена, която живееше под тежкия облак на болестта. Реших, че няма да стане нищо лошо, ако я зарадвам поне за малко. Поставих Арие в ръцете й. Тя веднага грейна, омагьосана от чаровното дете.
— Може би има нужда от баща си — каза замислено, без да откъсва очи от него.
Бързо го взех обратно и го притиснах към себе си.
— Има си майка — напомних й аз. — Няма нужда от нищо повече.
Хана се усмихна.
— Всеки се нуждае от повече.
Въпреки че всички събирахме малкото храна, която можехме да отделим, решихме, че Йаел ще бъде тази, която пак ще посети Мъжа от север.
— Той винаги е бил твоят роб — отсъди Азиза.
Йаел я погледна сърдито.
— Никой човек не трябва да е нечий роб.
Следващия път, когато отиде в кулата, пазачите отворили вратата и й позволили да седне до него. Тя беше изпълнена с гняв, вбесена от жестоките условия, при които го държаха. Не бе успяла да му каже нищо, но когато той отпуснал глава в скута й, Йаел го погалила нежно — били го остригали толкова грубо, че по черепа му имало кървави следи. Бе взела със себе си мехлем от алое и мед, същото лекарство, с което лекуваше белега на Арие, и дори това да не облекчеше болката на роба, поне щеше да му покаже, че на този свят има някой, който желае това да стане.
Хана бе спазила своята част от сделката, в това поне бе достатъчно честна. Надявах се, че робът си струва цената, която плащахме, защото всеки път през този месец на скорпиона, когато Йаел ходеше да го вижда в кулата, аз носех бебето в дома на Бен и позволявах Хана да го държи в прегръдките си. Бях предпазлива и внимателна. Нито веднъж не го изпуснах от погледа си. Всеки път напомнях на жената на Бен Яир, че детето си има майка.
Казвах си, че съм направила всичко възможно, но истината беше, че тя не бе чула нито една от моите думи.
22
Светът ни бе наказан с жажда. През това време на годината, в месеца на Кислев, очаквахме зелена земя, засети и напоени земи, пъпеши и кратунки, вече растящи по лозите, смокини, опрашвани от египетските пчели. Този сезон бе различен. Нямаше да има кимион или кориандър, лук или анасон. Плодовите дървета бяха голи и черни.