Забелязах, че докато вървеше, Бен Яир поглеждаше в посока към къщата на Шира. Бе привличан от нея, както гълъбите се привличаха към гълъбарниците. Изглежда, че те имаха среща, защото Шира излезе навън в течната жега на вечерта. Не носеше покривало и бе вдигнала косата си, за да се охлади. Когато Бен Яир стигна до нея, той постави ръката си нежно на гърлото й, защото тя му принадлежеше. Стояха там, с допрени глави, напълно отдадени един на друг.
Щом аз можех да видя какво има между тях, със сигурност и Хана го виждаше. Обърнах се към нея, но тя си бе тръгнала от площада. Бе побягнала толкова бързо, че сянката й бе останала след нея. Последвах я, докато сянката гонеше господарката си, плъзгайки се по паважите на уличките. Най-накрая забелязах жената на водача ни, запътила се към покоите си, двореца, където някога бе живял синът на Ирод, синът, който царят бе убил, когато му бе хрумнало да го направи, след като бе поставил своите нужди над тези на всички други, както често правят мъжете с власт.
Щом стигна до хълма, видях, че Хана поглежда назад, към къщата на Шира. Очите й бяха огорчени и помътнели. Държеше ръка на гърдите си, защото отново не можеше да диша. И все пак остана там, макар да бе сезонът, в който обикновено се заключваше вътре, защото исопът цъфтеше навсякъде — той бе единственото растение, което можеше да оцелее без вода. В този миг, докато сянката й настигаше плътта й, осъзнах, че Хана е от жените, които са готови на всичко, за да запазят мъжете си.
И тогава ми хрумна, че от всички заклинания на света, детето е онази съставка, която може да привърже мъжа към жената така, както само ангелите могат да го направят.
Следващия път при посещението си в дома на Бен Яир не взех със себе си Арие. Премислих нашата сделка и осъзнах грешката си. Хана бе разочарована. Очите й проблеснаха мрачно, също като вечерта на хълма, когато стоеше в мрака без сянката си.
— Беше нервен — казах й аз. — Расте му зъбче.
Новината обаче я накара още повече да копнее за него.
— Бедничкият — прошепна тя. — Ако само можех да го подържа, сигурна съм, че щях да облекча болката му.
Потръпнах, след като видях изражението на лицето й. Запитах се дали неписаният договор, който бяхме сключили, за да помогнем на Мъжа от север, не й бе дал прекалено много правомощия. Следващия път й казах, че Арие е станал прекалено тежък — детето растеше много бързо, вече не можех да го нося със себе си. Тя не каза нищо. Изпроводи ме мълчаливо до вратата и я затвори зад мен. Чух как ключалката се превърта.
Не след дълго я забелязах да се промъква по стената близо до нашата стая. Навън бе тъмно, но я познах. Изненадах се, че я виждам — жената, която живееше уединено и обикновено избягваше площада. Но такива неща се случваха; това, което е сладко, привлича изпълненото с горчивина, както доброто, с цялата му невинност, става примамка за порочните и злите. Казват, че Лилит има тринайсет демона, които й помагат, когато иска да открадне някое бебе. Една от тях е самата Нощ, обвита в звезден мрак, способна да изчезне всеки миг при първото пукване на зората и все пак умело плъзваща се без сянка през вратата.
Най-накрая Шира направи амулетите за внуците ми. Бях търпелива и търпението ми бе възнаградено. Сега, когато времето бе дошло, се чувствах неспокойна, защото това бе последната ми надежда. Отвъд тази надежда се издигаше висока урва, а зад нея нямаше нищо друго, освен безмилостен въздух. Амулетът представляваше купа за заклинания, красив керамичен съд, който Шира се бе научила да прави от някаква стара вавилонка. Преди да изсъхне глината, върху нея бе издълбала имената на Бог на арамейски и на иврит. В центъра на купата имаше черен образ на демон със змийска глава и криле, овързан с въжета, които бяха изплетени от буквите на Божието име.
Този амулет ще върне гласовете, ще окове демоните и ще освободи ангелите, за да свършат своето дело. В името на Бог. Амен, Амен, Села.
Бе изписала тези думи сред кръг от ангели, крилете им бяха катраненочерни, като перата на гарван.
Да защитават и лекуват, да върнат това, което е принадлежало на децата, да премахнат действието и да отпратят демона без глас и без сила.
— Постави я под леглото и чакай. Бъди търпелива — каза ми тя. — Една съставка още липсва. Защото тази купа сама по себе си е безсилна. Аз не мога да кажа какво липсва, но когато се появи, ще разбереш. Добави го в купата и желанието на зет ти ще бъде изпълнено.