Майка ми все още кървяла от моето раждане, когато спрели първата вечер, за да устроят лагера си. Но тя ме увила добре и ме поставила на земята, за да може баща ти да я направи своя жена тази нощ. За да отпразнуват своя брак, той й дал обици с инкрустирани рубини. Всички в Йерусалим знаят кои жени имат вечни рисунки по тялото си, вихрушка от червени образи, издълбани с къна в плътта им. Откакто е била дете, майка ни е била обучавана да бъде кедеша в Египет, храмова проститутка, жена, която трябва да обслужва свещениците в Божиите домове, както е правила преди това и нейната майка. Но подобни неща са били тайни и забранени от закона. Майка ни била изпратена от Александрия в Йерусалим, за да бъде отгледана от роднините си. Така и не успяла да се завърне в града, където я очаквала нейната майка, копнееща да види отново едничката си дъщеря.
Баба ни, която никога не сме виждали, дала на майка ни два амулета за защита. На единия пише Портите към вечния живот и върху златото са гравирани слънцето и луната. На другия — Винаги ще поставям вечността пред себе си; на гърба на медальона има риба като гаранция, че този, който го носи, винаги ще бъде близо до водата, най-ценната стихия, дарителката на живот.
Въпреки че майка ни бе изпратена в Йерусалим заради своята безопасност, тя бе прогонена от там за греховете си — обвинили я, че е съблазнила женен мъж. Когато семейството на мъжа повдигнало обвинение срещу нея пред свещениците, майка ми отказала да признае, че е извършила нещо лошо. Провели церемонията сота, при която Божието име се изписва на папирус, после се слага в чаша, стрива се с вода и се смесва с прахта от пода на Храма, за да бъде погълнат от заподозрените в прелюбодейство. Майка ми изпила Божието име и не се строполила на земята; и все пак хората, които я съдели, решили, че е в съюз с демоните. Тя можела да отрича греха си, но аз съм била доказателството, повдигната за петите пред тримата съдии. Когато ме оглеждали, търсели белези, рога или криле, за да видят дали майка ми наистина е спала с демон и аз съм шед, дете на ангел, привлечен на земята от красотата на смъртната жена, или съм просто творение на плътта.
Мъжът от Моаб, който щеше да стане твой баща, не го било грижа за такива неща. Присъдите на нашите свещеници били безсмислени за него. Нашият Бог не бил негов бог. Грехът на майка ни не го интересувал. Той знаел какво иска. Бил открит и дори простоват в това отношение и все пак сложен, като всеки мъж. Аз… аз съм била само малка мишка, хваната в капан, създание, което той позволил на майка ми да задържи като свой домашен любимец, когато на следващата сутрин потеглили и тя отказала да ме остави в пясъците. Светът бил още мрачен в деня, когато напуснали Юдея, подобно на черното море, но пред тях хоризонтът искрял като перла. Майка ни ми каза, че след като преминали покрай черните плочи от горящ асфалт на Соленото море, била благодарна, че не сме пропаднали в огньовете на ада. Сърцето й подскочило от радост при вида на планините, които били зелени, въпреки че останалият свят умирал от жажда. Лилиите, растящи там, били червени и тя все още носи техния аромат; шишенцето с уханието на тези цветя бе една от малкото вещи, които взе със себе си, когато дойдохме в тази крепост.
Може би, когато усеща уханието на лилиите, си спомня сутринта, когато бяхме дарени с още един живот. С твоя.
Нашият народ вярва, че светът е разделен на две. На страната на доброто са мелахим, хилядите ангели на светлината. На страната на злото са мазиким, неизброимите и непознати демони, които не се подчиняват дори на желанията на Всемогъщия. Баща ти беше съчетание и от двете. Лагерувахме в планините, над прохода, гледащ към Царския път от Дамаск. Баща ти не се замисляше, преди да се спусне с мъжете си над някой керван, за да вземе това, което искаше, но бе свенлив с децата и мил с нашата майка. Макар да бе воин, лесно се смущаваше в присъствието й и не намираше какво да каже. Очите му грееха, когато я гледаше, и често отпращаше всички от палатката, за да бъде с нея дори на дневна светлина. Той имаше и други съпруги, които живееха в една отдалечена долина, жени, чиито имена никога не изговаряхме гласно. Може би обичаше и тях. Но със сигурност не ги гледаше така, както се взираше в нашата майка. Тя бе любимката му. И заради това бяхме в безопасност при него.
После, една нощ, която почти не помня, защото беше още преди ти да се родиш, в палатката ни нахлуха бандити, номади без закони и без богове.
Дойдоха, за да крадат, но когато видяха майка ни, решиха друго. Тя беше толкова красива, с дългата си черна коса, все още съвсем млада, а и някои хора вярваха, че може да омагьосва мъжете само с един поглед, както и да лекува болните с една-единствена дума. Докато нападателите я държаха, един от тях се нахвърли върху мен и разкъса туниката ми, за да ме обладае, макар че бях още малко дете. Не помня точно какво виках, крясъците ми приличаха на пищене на побесняла мишка, хваната в капан, но когато майка ни ми разказа историята от тази нощ, гърлото ме заболя отново, сякаш бе раздрано с нож. Тя ми я каза само веднъж, когато напускахме Моаб на път за Масада. Опитах се да запомня всяка нейна дума. Знаех, че няма да я чуя пак.