— Да, имаш. И трябва да го избягваш на всяка цена.
Тези нейни думи бяха достатъчни, за да ме убедят, че сама трябва да открия пътя си.
Тайните ни отдалечаваха все повече една от друга. Следвах стъпките й и вече не й доверявах нищо. Оставах в стаята ни, когато отиваше да помага на жените да раждат или да лекува болните от треска, взела стомната, купата и сапуна си, направен от мас и пепел, като настояваше болните да измиват ръцете си сами, за да се пречистят. Не я придружавах, когато нощем ходеше в синагогата, за да зарови амулетите в пръстта близо до свещено място за защита на тези, които я бяха потърсили в нужда. Ако ме помолеше да я придружа извън портите, за да съберем седефче, риган и жълтите плодове на мандрагората, от които правеше лековете си, не можех да й откажа. Но дори когато се опитвах да изпълня желанията й като добра дъщеря, не й бях от голяма полза. Ръцете ми не бяха чевръсти. Разкъсвах листата, а плодовете се разделяха на две, щом ги откъснех. Нямах ловкостта на магьосница. Не владеех нито едно от уменията, които жената трябва да притежава.
Не беше чудно, че Йаел скоро зае мястото ми. Майка ми я избра да се присъедини към нас в мига, в който влезе през портата, докато тя следваше покорно баща си, със сведена глава, а червената й коса бе побеляла от солта. Може би се бе трогнала от нейната злочести на, която отгатна веднага след като забеляза полюшването на Йаел и как прикриваше внимателно корема си с дългия си шал. Майка ми също е била сама, когато е носила първото си дете.
Когато Йаел каза името на брат си в гълъбарника, почувствах как кръвта запрепуска във вените ми и се уплаших, че скритият ми живот ще се изпише на лицето ми. Това беше Йая, сестрата, за която Амрам говореше толкова често, неговата приятелка и закрилница през цялото му детство. Искаше ми се да я дръпна настрани и да я помоля да ми разкаже какъв е бил като малък, но не го направих. Нямах причина да й се доверявам и да й разкривам тайните си. После тя ни видя с Амрам на нашето тайно място и очаквах да ни предаде, да разкаже на майка ми, на която се доверяваше за толкова много неща. Но тя никога не проговори за това. Вместо това ме дръпна настрани и ми каза, че брат й е добър човек. Не беше нужно; не трябваше да я е грижа кого обичам аз.
И все пак, въпреки добротата й към мен, тя стана моя съперница. В онзи страшен ден, когато майка ми бе доведена на площада в окови и обвинена, че е вещица, Йаел бе тази, която застана до нея, не аз. Тя изтича до нея, а на шията й се полюшваше един от златните амулети на семейството ни, подарък, които се даваше от майка на дъщеря. Виждах ги през поройния дъжд как стоят една до друга, със сплетени ръце. Извърнах се и не казах нищо, прегръщайки горчивината на ревността си.
Не можех да не се питам какво друго бе видяла майка ми в деня на моето раждане, дали е имало някакво знамение, което я караше да ме отхвърля и да предпочита една странница пред своята дъщеря.
По време на красивия и топъл месец Адар вечер Йаел идваше в стаята ни в кухнята на стария дворец. Повтаряше заклинанията, които майка ми бе научила в Александрия, както и буквите на гръцки и иврит. Двете седяха до масата, с приближени глави, и шепнеха, за да не събудят Арие, който вече бе почти на осем месеца и подремваше на сламеника, където някога бе спала сестра ми. Не се сърдех, че не предложиха да се включа в заниманията им. Не проявявах интерес към тези неща. Кешафим бе просто още една женска работа, със своите рецепти и билкови церове, не по-различна от чистенето след гълъбите, преденето на вретено или готвенето. Бях я използвала веднъж, за да предпазя Амрам, когато за пръв път поведе набег извън крепостта. Но след това се чувствах нечиста и отидох до микве, за да се пречистя.
Но докато ги гледах как са погълнати от заниманията си, си помислих колко по-лесно щеше да бъде, ако можех да направя това, което майка ми искаше, ако аз бях тази, която седеше до нея, ако вече не бе предначертано, че съдбата ми е да не й се подчинявам.
8
Когато Нахара ни напусна, бях убедена, че скоро ще се върне. Аз бях бунтовничката, а тя бе добрата дъщеря, моята скъпа и предана сестричка. Вярвах, че суровият начин на живот на есеите ще я отблъсне. Че ще си спомни, че принадлежи на мен.
Но сезоните се меняха, пшеницата израстваше все по-висока, а от нея нямаше никаква вест. На масата на мястото на Нахара седеше Йаел. В стаята пълзеше Арие, гукаше, играеше си на нейното легло с играчките си или с пумпала си. Сестра ми свеждаше надолу очи, когато се разминавахме, сякаш не бяхме прекосили заедно Соленото море и не бяхме спали в прегръдките си. Изглежда, не ме чуваше, когато виках името й на площада. Мислех си, че щом му дойде времето, тя ще се върне при мен, но грешах. Трябваше да проумея, че овцата не побягва през отворената врата, когато целият й свят се намира в тесния обор, в който живее. След като животното запомни бодливата ограда, то никога не я пресича, дори и когато бодлите опадат, защото тя все още определя границите на живота му, то вижда само вътре в нея.