Разказваше се освен това, че когато бунтовниците дошли в крепостта, решили да унищожат всичко, което принадлежало на жестокия Ирод и синовете му. В своята фанатичност отсекли едно гигантско седефче, растение, което било станало по-високо от всяко смокиново дърво, и за което се говорело, че държи тайната за свободата и успеха на нашия народ. С тази прибързана постъпка те унищожили шансовете си за победа. Седефчето може да те спаси или да те погуби, може да ти донесе късмет или агония. Неколцина воини били потресени от действията си и се опитали да засадят ново растение на същото място, но корените не се захващали и всеки следващ разсад умирал.
Когато римляните ги заобиколили, един от най-добрите им воини бил пленен. Изтезавали пред очите на всички по начини, които е невъзможно почтен човек да си представи. Приятелите и любимите му хора били принудени да гледат как римляните режат парчета от плътта му и пъхат в отворените рани горящи бодливи растения, откъсвайки кожата от душата му. Другарите му умолявали да го освободят, предлагали своя живот в замяна на неговия, стига да им обещаят, че няма да ги убият. Сделката била направена и бунтовниците излезли от крепостта. Но макар да им бил дал думата си, Луцилий Бас не я спазил. Когато воините ни мислят за демони, те си представят неговото име.
Мъжете в Махерон били изклани до един и от кръвта им земята почерняла.
Римляните издигнали високи клади от телата — и не само мъртъвците били хвърлени в огъня, но и слабите, и болните, всички, които не си струвало да бъдат продадени в робство. Техните отчаяни викове отекнаха из цяла Юдея. Някои от жените, работещи на полето, се кълняха, че в този ден от небето потекъл дъжд от камъни и когато последната смокиня паднала и се смачкала на земята, отвътре изпълзели мравки, които били съсипали плода.
Бяхме в синагогата, за да се помолим, и мъжете там бяха като поразени от гръм след новината. Тази вечер чухме не само молби, но и кавги. Как можехме да избегнем съдбата на Махерон? Чувахме тихия, уверен глас на Бен Яир. Знаехме, че е той, защото когато говореше, всички останали мълчаха.
— Няма да позволим жените и децата ни да умрат на кладите — каза той на воините си.
Нямаме друг избор, не можем да отстъпим, предупреди ни великият мъж. Бе видно за всички, че силата ни се раждаше и укрепваше от неговата смелост. Но когато отидох на полето, видях, че смокините наистина са окапали; трябваше да бъде най-зеленото време на годината, но златните плодове лежаха почернели на земята.
10
Йаел се тревожеше не само заради Уин, но и заради детето си. Бяхме използвали Арие като ключ, за да отворим портата на кулата. Ревка го водеше при жената на водача ни, за да му се радва тя в замяна на позволението й да носим храна на роба. Но някои ключове могат да отварят много ключалки и никога не бива да бъдат давани или заемани. Жената на водача ни се бе влюбила в Арие и се готвеше да издигне нов затвор, изкован от нейните прегръдки и от мрежата на желанията й.
Бях виждали тази тъмнокожа жена да броди вечер близо до стената, която ни обграждаше, сякаш бе сянка, търсеща нещо, което да я върне към живота. Може би детето бе такъв лек за болестта, която носеше в себе си, за пустотата и за отчаянието й.
Жената на Бен Яир бе започнала да задържа Арие при себе си, когато Ревка й го носеше вечер; тя го люлееше и приспиваше, сякаш бе нейно дете. Заплашваше, че ако Арие не е при нея, няма да позволи да се грижим повече за роба. Защо варваринът щеше да живее, а тя нямаше да получи нищо в замяна на услугата си? За да подсили заплахата си, отиде при свещеника, за да й каже кой ден ще е подходящ за смъртта на Уин.
Когато Йаел чу за това, се затича към малкия дворец. Сведе глава пред Хана, но заяви категорично, че за последен път ще й позволи да види Арие в замяна на живота на роба. Когато се върна същата вечер, за да си вземе бебето, вратата беше затворена. Отпред стоеше пазач, по заповед на Хана.