Выбрать главу

Той беше приятел на Амрам, Ури, който бе довел Йаел в крепостта, добър мъж, харесван от всички. И въпреки това не я пусна.

— Правим каквото ни е наредено — извини й се той. — Тя говори с гласа на мъжа си. Разбираш, нямам друг избор, трябва да й се подчиня.

Йаел обикаляше около двореца така, както просяците протягат ръце за милостиня по пазарите. Ревка будуваше нощем до нея и плачеше, защото винеше себе си за станалото, тя бе сключила това споразумение с Хана. Майка ми я бе предупредила, че нищо добро няма да излезе от сделката с жената на Бен Яир. Тя е опасна, така бе казала. Много повече, отколкото изглежда. Преди време чух как Ревка обясняваше, че интересът на Хана към бебето е породен от нейната самота.

Майка ми се разсмя студено в отговор.

— Тогава може би ще кажеш, че змията просто е самотна и затова иска да погълне гълъбицата, когато гладът заговори в нея. Изчакай и ще видиш колко ще погълне Хана.

Сега Йаел дойде при майка ми, обляна в сълзи, отчаяна, и помоли за заклинание, с което да си върне сина.

— Сигурно можеш да направиш нещо — умоляваше тя.

Бях убедена, че майка ми ще помогне на любимката си, но тя поклати тъжно глава.

— Не биваше да й позволяваш да го докосва. Сега той е здраво хванат в нейните нокти.

— Дай ми нещо, с което да победя демона — проплака Йаел.

— Тя не е демон, тя е просто жена — каза мрачно майка ми. — В този случай това е по-лошо.

Започнах да следя Хана заедно с другите. Всички я презирахме заради своеволията, които си позволяваше — тя се показваше пред хората с детето, облечено с туника, изтъкана от нея самата. Тази жена, която се бе държала винаги встрани, която имаше множество слугини, работещи в градините и в кухнята й, докато ние гладувахме, сега се разхождаше следобед из площада, изпълнена с гордост, носейки бебето на ръце, сякаш бе нейно, бъбреше с другите жени, които бързаха да изкажат възхищението си от детето, колко красиво е и с какъв лъчезарен характер, защото Арие бе готов винаги да се разсмее.

Внуците на Ревка бяха нашите шпиони и следяха жената на Бен Яир по цял ден, а после ни докладваха какво е правила. Ноа и Леви притежаваха умението да се сливат със сенките, въпреки че гласовете им се бяха завърнали с пълната си сила. Хората казват, че когато загубиш нещо, а после то се върне при теб, е двойно по-сладко и наистина така се случи с внуците на Ревка. Когато проговаряха, думите им завладяваха събеседника им. Сякаш разговорите, които бяха премълчавани толкова дълго, сега се изказваха с най-сладките гласове на света и когато говореха, момчетата го правеха с изумително красноречие и описаното от тях оживяваше като картина пред очите ни.

— Тя спря до скалите, там, където живеят черните усойници, и принесе жертва — казваха те.

— Тя нахрани бебето със собствените си ръце, даде му смокини, нар и ечемичени питки, сякаш бе малко гълъбче. Каза му, че е толкова сладък, че пчелите ще го следват навсякъде.

По-голямото момче, Ноа, приличаше много на баща си, Мъжа от долината, воина, който странеше от другите, боеца, който предизвикваше любопитството ми. Амрам ми бе разказвал, че този мъж не отбягвал битка, хвърлял се яростно в боя, когато всички други отстъпвали. Поемал рискове като луд, вървял рамо до рамо с Ангела на смъртта, дразнел го, предизвиквал малах ха-мавет да се появи пред него, размахвайки грубата си брадва, единственото оръжие, от което се нуждаел. Другарите му по оръжие го уважаваха, дори му се възхищаваха, но и леко се бояха. Те знаеха, че онзи, който не се страхува от смъртта, е най-опасният от всички.

Това, което прави опасна една жена обаче, невинаги е толкова очевидно, защото скритото за човешките очи често е най-смъртоносното качество. Това, което е прикрито, може да те унищожи. Демоните се появяват в мрака, когато най-малко очакваш предателство, когато си затворил очи, за да си отдъхнеш. Майка ми отказа да се изправи срещу Хана, затова се чудех с какво я държи тази мрачна жена. Изучавах Хана и все още виждах само едно слабо, зло създание, но способно да изплете здрава мрежа около плячката си.

— Жената на нашия водач шепнеше на Арие, че само тя ще го защити — разказваха ни внуците на Ревка. — Предупреди го, че лоши жени ще го чакат на стената. Каза му, че никога не бива да слуша жена на име Йаел, че тя ще му наговори само лъжи и ще се опита да го подмами, че той принадлежи на нея.