Ревка трепна, щом я видя.
— Вината е моя. Аз извиках демоните.
— Не, това е наказание за мен — отвърна Йаел убедено.
— Нищо не си направила — настоя Ревка.
— Крадецът разпознава крадеца — промърмори Йаел.
Събра вещите на Арие, взе го на ръце и тръгна към стената.
— Сделката си е сделка — каза Хана. — Не искам нищо друго, освен това, което ми се полага.
Бяха близо до градината, в която Йаел бе пуснала скорпиона. Той не се появи тази нощ, но все още бе там. Децата го бяха виждали, а те знаеха, че това, което не виждаш, може да бъде много по-опасно от това, което е пред очите ти. Водехме битки само за да се нахраним; може би скорпионът бе гладен, също като нас. Хана бе жена на богат мъж; въпреки уверенията на съпруга й, че всички заслужавахме еднакво даровете на Бог, тя вземаше повече, отколкото даваше.
— Добре си се грижила за него — кимна одобрително на Йаел, когато забеляза, че огненият белег на бузата на детето е почти изчезнал. Йаел бе къпала детето с масло и бе втривала мехлем в кожата му. — Сигурна съм, че ще се разберем като разумни жени. — Хана погали нежно личицето му и Арие й се усмихна. — Ще му бъде по-добре с мен.
Йаел не се затвори в себе си, както щяха да направят някои жени. Тя нямаше време за самосъжаление. Робът щеше да живее. Сделката беше спазена; но всеки, който се доверява на змията, заслужава ухапването й. Мъдрецът вижда създанието такова, каквото е, не като това, за което се представя. Когато приключеше с работата си в гълъбарника, Йаел отиваше да събира съчки за огън. Ходеше толкова често, че часовоите вече я познаваха. Дъщерята на убиеца с червената коса. Излизаше късно през деня, когато слънцето залязваше. На бледата светлина намираше клони, които да послужат за подпалки, изсъхнало дърво, което да разпали огъня ни. Не се прибираше, преди здрачът да се спусне по бледото небе. Понякога сядаше на стената сред сиянието на кехлибарената светлина, с кошница, пълна със съчки до нея, смъкнала вълнения шал на раменете си, така че косата й искреше с невероятни алени отблясъци. Тя знаеше, че стражите я наблюдават, че погледите им се плъзгат по плътта й. Заради това те й позволяваха да прави неща, които не бяха разрешени.
Всеки ден отиваше по-далече в планината, търсеше пътеки, по които малцина дръзваха да поемат, с изключение на дивите кози, които не се страхуваха, че ще се плъзнат надолу по стръмните урви. Шалът на главата й бе изтъкан с цветовете и шарките на далечната северна страна, която никой от нас нямаше да види, земя, където ледът бе дълбок като река, където човек можеше да замръзне за миг и където стрелите на всеки воин бяха белязани със знака на елена.
Когато Йаел ме помоли да й помогна, я придружих с готовност, въпреки че вече имахме повече подпалки край вратата от всеки друг в крепостта.
— Изненадана съм, че не помоли майка ми — казах аз.
— Майка ти ще предизвика подозрението им. Пазачите ще ти се доверят.
Щом доближихме пазачите, Йаел ми каза да смъкна шала от главата си, за да видят дългата ми черна коса. Бяхме две млади жени, събиращи дърва за огрев, жизнерадостни, красиви. Махнахме им за поздрав. И така продължихме, ден след ден. Стражите никога не си направиха труда да ни разпитат, само ни оглеждаха, наслаждаваха се на голите ни ръце, които им позволявахме да виждат.
Йаел прошепваше молитва всеки път, когато минавахме покрай една малка пещера.
— Вътре живее лъв, но не бива да се боим от него, защото той ще ни защитава от бедите — каза ми тя.
Понякога му оставяше като подарък гълъб, друг път кичури от косата си. Беше убедена, че той е неин закрилник. Но аз се чувствах по-добре, когато носех със себе си нож, в случай че създанието, за което говореше, решеше да се нахвърли срещу нас.
Вечерният въздух ставаше все по-прохладен и затова изглеждаше съвсем естествено, когато започнахме да се навличаме под плащовете си. Носех допълнителен шал, който ме правеше по-едра и тромава. Шалът ми бе завързан плътно, така че покриваше почти цялото ми лице. Един ден Йаел ми донесе сив плащ. Принадлежал на баща й, каза тя. Спомних се за таланта на убиеца и как бе обучавал Амрам в тайните на невидимостта. Знаех, че е възможно един мъж да се превърне в облак или мъгла в очите на врага си; бях виждала Амрам да го прави, когато искаше да измами майка ми и да се срещнем тайно.