— Прости ми — сведе Йаел глава. — Той се нуждаеше от него повече от мен. Ако ми помогнеш сега, няма да чуеш друга молба от мен — обеща тя.
— Но аз ще поискам нещо от теб — каза майка ми. — Доверието е по-ценно от златото, верността е най-добрата защита. Ако направя това за теб, ще ми обещаеш ли, че когато времето дойде, ще направиш всичко, което поискам от теб?
— Всичко — отвърна Йаел.
— Хана не е като другите жени, които искат дете — предупреди я майка ми. — Онези жени имат сърце, въпреки че то е на прах. Тази няма. Повярвай ми, тя ще предпочете да види детето мъртво, но не и да ти го върне. И ще ме прокълне. Спомни си това, когато дойда при теб за обещаното.
Те взеха ножа, който Йаел винаги носеше със себе си, и направиха разрези по плътта й; после оставиха капките кръв да се стекат в купа с масло, което щеше да бъде запалено пред образа на Ашторет на нашия олтар. След това майка ми донесе друга купа, пълна със самтар, мехлем, с който се лекуваха рани от стрели. Намаза тялото си като воин преди битка. Взе шепа пепел и още една шепа сол, след това и шише със скъпоценния балсам от Гилеад, направен от смолата на терпентиновото дърво. Когато Йаел се накани да тръгне с нея, майка ми я спря.
Йаел бе изненадана.
— Може да имаш нужда от мен.
Майка ми поклати глава.
— Не ти. — Погледна към мен и кимна. — Ти.
Не дължах нищо на тази жена, на майката, която ме бе лъгала и предала, но от това зависеше един детски живот. Имаше и друго, но нямаше да го призная на глас.
Въпреки множеството й предателства, копнеех да бъда избрана от нея.
Покрих тялото си със самтар, както бе направила тя, после с масло. Сплетох косата си и позволих да вържат седем възела на плаща ми, числото, което се твърдеше, че отблъсква злото, когато се сблъскаш с магия.
— Мислиш ли, че тя е вещица? — зачудих се аз.
Майка ми се разсмя.
— Знам, че е.
Здрачаваше се, когато отидохме — часът, в който е трудно да бъдат различени мракът и светлината и всичко е възможно. Майка ми щеше да се опита да прогони злите духове, обсебили жената на водача ни. Самият Рафаил понякога идваше да й помага в такива случаи и се носеха слухове, че този сияен ангел някога е научил един заклинател какво трябва да се прави, за да се пропъдят злите демони от обладан човек — да се изгорят сърцето и дробът на риба. Майка ми бе взела тези съставки със себе си, изсушените органи на риба — онова създание, което като по чудо се бе появило в една котловина, когато пътувахме към тази планина; нейната единствена цел е била точно тази — някой ден да помогне за пропъждането на злото. Потръпнах, когато осъзнах какво смяташе да прави Шира, защото това бе наистина много опасно. След като отвори този свят, заклинателят може да стане плячка на злите духове. Носеха се слухове за заклинатели, които били изгубили дарбата си да говорят, други останали без сърца след своите опити, просто суха черупка от кости и кожа.
Минахме покрай стената, през градините. Мирисът на мента се носеше из въздуха. Чухме гукането на гълъбите. Майка ми не се колеба, щом чу песента им. По лицето й премина усмивка, докато коленичеше край клетката. Отвори вратичката и аз помислих, че ще ги погали по перата, както често правеше с гълъбите, които отглеждаше в Моаб. Вместо това разклати клетката и те изпаднаха оттам. Тя взе по една птица във всяка ръка и ги вдигна високо нагоре. В мига, в който ги пусна, те литнаха в небето.
— Вече няма полза от тях — прошепна тя, докато ги наблюдавахме как изчезват, както бяхме правили и преди години, в онзи друг живот.
Не се изненадах, когато забелязахме Йаел да ни следва и да чака край стената. Носеше тъмен шал на главата си, за да се прикрие, но я познахме веднага; разбирах защо не можеше да стои настрани. Може би присъствието й отвън двореца щеше да ни даде още сили.
Стигнахме до вратата от кипарисово дърво. Майка ми се наведе напред и прошепна нещо. Усещах топлината на тялото й и мириса на масло, което бе натрила в шията и китките си. Когато демонът бъдеше прогонен от жената, с която щяхме да се срещнем, трябваше веднага да вземем детето. Само в този миг и в никой друг врагът ни щеше да бъде безсилен.
— Тя ще се опита да те уплаши, но не я слушай. Ще те прокълне, но не бива да се боиш, защото й липсва една съставка, без която силите й не са завършени. А ние я притежаваме.