— Когато го гледам как се държи с Арие, виждам мъжа, който би могъл да бъде през моето детство, ако не бе загубил любовта на живота си.
Арие бе в безопасност под грижите на дядо си, който бе един от най-великите сикарии на Йерусалим и ножът му все още бе скрит под плаща му, макар че сега му позволяваха единствено да чисти оръжията на воините. Поисках да се срещна с него и помолих Йаел да ме заведе при баща си. Убиецът смяташе, че не съм достойна за сина му. Може би Йаел смяташе, че ще се опитам да спечеля благоразположението му. Но мъж като него не може да бъде накаран да промени мнението си, а и аз не исках подобно нещо.
— Помниш Азиза — каза тя на баща си, когато влязохме в стаята им.
Йосиф бар Елханан вдигна очи към мен и ме изгледа студено. Питах се колко мъже е убил, дали пролените реки от кръв са го смирили и накарали да търси опрощение. Вдигна бебето в скута си, после кимна.
— Шед.
Искаше да ме обиди, но аз се усмихнах красиво. Усмивките също могат да бъдат оръжия. Йаел отиде да направи чай, макар че се страхуваше да ме остави на милостта на баща си.
— Свикнала съм с такива мъже — уверих я аз, защото знаех, че думите на мъжете не бяха така опасни като тези на жените.
Убиецът ме пренебрегна и започна да люлее детето с изненадваща нежност. Приведох се напред, така че само Бар Елханан да може да ме чуе, защото това, което щях да кажа, бе прекалено лична молба.
— Искам да ме научиш да съм невидима — казах му аз.
Старецът гъделичкаше Арие на коленете си и на бебето му харесваше. Очаквах, че ще се престори на глух, когато му казах какво искам, но той бе любопитен и не успя да се удържи; искаше да узнае още. Изгледа ме грубо и презрително, защото в очите му бях обикновена зона.
— Защо да го правя? — попита той.
— За да защитя сина ти и брат си.
— Аз загубих сина си заради теб.
Знаех, че двамата не са се помирили, но не се боях да говоря пред него. Ако се поддадях на омразата, която струеше от думите му, той никога нямаше да ме уважава.
— Ако си го загубил, то е, защото си прекалено мързелив да станеш и да го намериш.
Убиецът се изкиска, после поклати тъжно глава.
— Вярно е. Сам затръшнах вратата си пред него, а сега се чудя защо не влиза през нея.
Явно бях успяла да докосна сърцето му — оказа се, че има такова, — затова се осмелих да продължа.
— Искам да заема мястото на брат си сред воините, защото аз започнах всичко. Мястото му трябваше да е мое от самото начало.
Убиецът се разсмя. По сбръчканото му лице си личеше, че се забавлява. Смяташе, че съм дошла там, за да го развеселя с глупавите си приказки. Щеше да ме посъветва да се придържам към заниманията, подходящи за жени, които така и не бях научила. Хората вярват, че си това, което им докажеш, че си. Преди убиецът да ме пропъди, извадих ножа си. С един скок се озовах зад него и го допрях до гърлото му. Бе забранено да ме докосва, но Бар Елханан бе извършил много по-тежки грехове от този. Сграбчи ръката ми и я изви назад, като все още държеше бебето в скута си. И двамата дишахме тежко.
— Защо искаш да ме убиеш? — попита той.
— Не искам.
Убиецът ме пусна и аз се изправих отново пред него. Той ме гледаше с объркано изражение.
— Ти жена ли си? — попита ме замислено, очевидно впечатлен от бързината ми и от умелото боравене с оръжието.
— През повечето време — отвърнах аз.
За щастие той се разсмя.
— Тук съм никой — каза убиецът. — Но ако искаш да се научиш да чистиш копия и брони, аз съм твоят човек.