И все пак една вечер, когато Бен Яир си тръгваше от дома ни, той спря пред нас. Бях предупредила брат си какво да прави, ако това се случеше. Трябваше да сведем очи пред нашия водач.
— Когато тръгнеш следващия път в битка, може би ще имаш нужда от това — каза Бен Яир.
Постави нож пред нас. Видях, че дръжката му бе бронзова, украсена с изящни листа. Берах лаван бе гравирано върху нея. Бяло цвете. Носеше този нож в чест на майка ни и на лилиите, които тя бе обичала като момиче в Александрия. Не бях съгласна с всичко, което правеше, с начина, по който водеше битките си, но той бе мой баща. Това бе дар за истински воин, затова сръгах брат си да го вземе. Адир измърмори някакви думи на благодарност, но когато Бен Яир си тръгна, аз бях тази, която взе ножа.
21
Все по-често с брат ми вечеряхме навън, в двора, за да оставим майка ми и Бен Яир насаме. Не бяхме единствените, които знаеха, че водачът ни идва всяка нощ в стаята ни. Завистта се изсипа от всички страни върху нея и из крепостта плъзнаха злобни подмятания. Хората я бяха виждали в окови и знаеха, че може да повика демоните да застанат на нейна страна. Една нощ открихме пред вратата ни убит гълъб, с прекършена шия и счупени крачета, а крилете му бяха изцапани със сажди. Дадох на майка си ножа на Бен Яир, за да може да се защити, ако някой я нападнеше. Това бе дар от нейния възлюбен и й принадлежеше по право, защото макар да дължах на нея първия си живот, вторият ми бе даден от Мъжа от долината, не от Бен Яир. Сега се чувствах като глупачка, задето бях мислила, че баща ми е един от ангелите; истинският ми баща бе мъжът от Желязната планина, който ни бе спасил и ме бе научил на всичко, което трябваше да зная.
Майка ми взе ножа, символ на закрилата на Елеазар. Посъветвах я да заключва вратата, когато излизах, и да бъде по-дискретна, за да не предизвика сама пророчеството си и да бъде погубена от любовта.
Отряд от римски експлораторес ни изумиха, когато разпънаха лагера си в долината под нас. Случи се в най-свещения ни месец, Тишрей, когато празнувахме новата година и изкупвахме греховете си — тези, които бяхме извършили, и тези, които ни предстоеше да поемем на плещите си.
Когато шпионите се появиха, си помислихме, че са като всички други — ще огледат изумени разположението на крепостта ни и ще си тръгнат, за да докладват, че не можем да бъдем завладени. Но този отряд бе различен. Те смятаха да останат. Донесоха със себе си амфори с вино и масло, в обоза им имаше множество камили, а най-стряскащото бе, че водеха свои пекари, които бяха настанени в лагера им. Можехме да усетим мириса на пресния хляб, който се печеше в техните фурни. Бе ясно, че тези войници са само първата вълна и скоро тук щеше да се появи целият легион. Рим бе събрал огромна армия пред стените на Йерихон, десет хиляди войници, заедно с поне хиляда евреи, превърнати в роби, които трябваше да служат на императора. Съветът на крепостта обяви, че жените вече не могат да излизат извън портите по никаква причина, за да не попаднат в ръцете на враговете ни. Мъжете, които рискуваха да излизат извън крепостта, го правеха на своя отговорност. Воините все още ходеха на набези за провизии, но го правеха по-предпазливо; тръгваха по змийската пътека само нощем или минаваха по гребена на планината. Това изкачване обаче бе толкова опасно, че неколцина изгубиха живота си, докато се опитваха да се върнат. Въпреки опасността аз живеех за тези нощи, когато бухалите летяха над главите ни. Минавахме покрай враговете си като мъгла, свободни от земните си форми.
Нощем крачех нервно из стаята ни в очакване да бъдем призовани за битка. Единствено малките постижения на Арие ни радваха. Вече бе на четиринайсет месеца. Дори тези, които се отнасяха с пренебрежение към децата без бащи, признаваха, че е необикновен — много красив, едър и спокоен. Всички жени в гълъбарника толкова милеехме за него, че всеки път, когато подтичваше по калдъръмения под или произнасяше името на любимата си майка, ние му се радвахме и се гордеехме, все едно бе изкачил планина.