2
На всяка страница от книгата на майка ми имаше заклинание: За нощна слепота, За да хванеш крадец, За треска, За вярност, За любов. Докато другите момиченца си играеха с въже или с дървени играчки, издялани като животни, аз учех записаното от нея, тайни, които тя ми предаваше така, както някой ден щях да ги предам на дъщеря си. Самите заклинания бяха записани по таен, кодиран начин, който само ние знаехме, за да не може външен човек да ги прочете и да злоупотреби със силата им.
Винаги е имало древни текстове, пълни със загадки. Мъжете, които се занимаваха с магии, бяха важни учители, отци, благословени е познанието от Книгата на тайните. Твърдеше се, че дори самият Мойсей притежавал такъв специален сборник — матовете и жреците го наричаха Лунната книга, в нея били събрани толкова могъщи магии, че никой друг човек не смеел да разтвори страниците й, за да не бъде изгорен от силата на думите й. Някои казваха, че Мойсей можел да накара морето да изчезне и да унищожи целия свят, ако пожелаел, или ако Бог му заповядал да го направи. Ной също имал такава книга със заклинания. Самите ангели му предали цялото тайно познание, за да овладее билките и да излекува синовете си. Носеха се слухове, че някъде съществува безценно съкровище, Книга на пазителите, в която са записани преките указания на Всемогъщия — толкова сложно и мистично учение, загадъчно и неясно, че само най-мъдрите от мъдрите могат да проумеят смисъла му.
Това беше работа за мъжете, за равините и жреците в храмовете. Имаше два вида школи, в които се занимаваха с магия: по-висшият бе привилегия на свещениците — те можеха да прилагат открито познанията си, да прогонват демони, да благославят добрите и да проклинат порочните; по-нисшият бе в ръцете на миним, мъже, някои мъдри, други просто шарлатани, които предлагаха своите познания извън синагогата, срещу заплащане. Жените също изучаваха магията, но тайно, в мрака, зад затворени врати; с помощта на книгите си с рецепти и своите церове, фармака, те лекуваха тялото, а с любовните отвари, филтрон, лекуваха душата.
Те знаеха различни начини, по които да използват пепелта, зеленото дафиново листо, кръвта, сярата, смирната, мускуса, меда, маслото и цветята, както и корените на растения като мандрагората и баараса, известно и като „сияйно чудо“, което пламтеше и ставаше яркочервено, когато го изтръгваха от земята. Свещениците от Храма обявяваха, че никой не бива да поощрява жените магьосници, защото това било дело на блудници и тяхната порочност се предлагала под плаща на мъдрост, която не би трябвало да познават. Имаше десет вида мъдри мъже, но само два вида жени, които според тях можеха да чуят гласа на Всемогъщия: пророчиците и вещиците.
За жените, които вършеха в тайна своето дело, не съществуваше друг, освен Него, нашия Бог, който бе много по-велик от всеки магьосник и свещеник. Но ние не бяхме съгласни с правилата на мъжете и понякога пренебрегвахме повелите на Храма, а тези като майка ми дори бяха обявени извън закона и общуването с тях бе грях.
Знаехме каква е причината за това и защо великата ни богиня Ашторет, воин и гадател, бе осквернена и бе отречена в текстовете, следващи делото на пророците. Забраниха ни да почитаме присъствието й, образите й бяха разтопени в езера от сребро и месинг, рецептите за сладките, които правехме в нейна чест, бяха забравени, дърветата, които украсявахме, за да я славим, бяха отсечени много отдавна. Прогонването на Царицата на небето бе станало по същата причина, поради която някога Самсон бе загубил царството си; заради това мъжете изгаряха косите и ноктите си, та да не могат да бъдат използвани в някое женско заклинание срещу тях. Жените, които владееха кешафим, бяха смятани за вещици и наказвани като такива — прогонвани, горени, разчленявани. Те бяха могъщи и опасни, а никой мъж не желае такова създание близо до себе си, освен може би в леглото си за една нощ, преди да я унищожи.
Може би затова жените не записваха често своето познание — за да не бъде открито и използвано срещу тях. Предавахме от уста на уста магическите рецепти, точно както си споделяхме най-добрия начин за направата на сладкиш със смокини, супа от кости или салата от печени ябълки и мед, която беше по-сладка от всичко друго. Не обсъждахме уменията си, не разкривахме дарбите си, но другите жени въпреки това знаеха. Истината бе изписана на лицата ни, както казват, че греховете на мъжете са написани по костите им, така че щом умрат, злите им дела да могат да бъдат прочетени като от пергаментов свитък.