Можехме да дадем на жените това, което желаеха най-много, церове за най-често срещаните болести в този свят. Когато един брак не е благословен и демоните влязат в семейството, разтрогването на брака може да бъде направено чрез заклинание, което е законен документ за развод. Прогонвам ви от дома им, вие няма да се появявате повече пред тях, дори и в сънищата им, защото ви отпращам чрез силата на развода и това писмо за разтрогване според закона на жените на Израил.
Когато децата боледуваха или бебета не искаха да идват на този свят, когато мъжете им не бяха верни, когато небето бе пусто и без дъжд, когато заровените на свещени места по заръките на миним амулети не подействаха и всички молби за утеха и насока към свещениците се окажеха напразни, когато ритуалите, които извършваха, не им донасяха покой, те идваха при нас.
3
Когато бях малка в Александрия, често наблюдавах майка си как прелиства книгата си, докато мислеше, че спя на сламеника си пред нейното легло, което бе достойно за царица — издигнато на крачета над пода и покрито с бяла ленена покривка, с вплетени в тъканта пурпурни и златни нишки. Майка ми изглеждаше страшна в полуосветената стая, черната й коса се спускаше по гърба й. Вечер гореше балсам в пръстена купа. Димът, който се извиваше към тавана, бе много светъл, почти като вътрешните пера на гълъбово крило. Миришеше на далечни земи, където полетата бяха вечнозелени и растяха акациеви дървета. Майка ми бе избрана да отиде в Александрия и да живее сред гърците и евреите, защото бе толкова красива и учена. Тя имаше тайни образи, изписани по кожата си, рисунки, издълбани с острите върхове на тръстиката и запълнени с червена къна. Защото бе кедеша, а това бяха символите на нейния занаят. След посвещаването й тя прикриваше тези знаци с дълги плащове, защото макар да бе почитана от мнозина в Александрия, в Храма в Йерусалим бяха отрекли и обявили извън закона на предците ни тези обичаи.
Жените, които се посвещаваха на това дело, вярваха, че никой друг не е по-близо до същината на Шехина от кедешите. Те приемаха с цялото си сърце женската страна на Бога, дълбокото място, в което се раждаше вдъхновението, защото сред написаните божии слова, думите за любов и мъдрост бяха винаги от женски род. Затова в градината на майка ми растяха лилии и тя владееше иврит и гръцки и можеше да спори с всеки мъж.
Когато жреците идваха да я посещават, ме отпращаха от къщата в градината. Заедно с храстите на живия плет там растяха белите цветове на къната, които ставаха загадъчно свещено-червени, когато ги изсушаха. Прекарвах времето си до малък фонтан от сини и бели керамични плочи. Не ми харесваше, че не съм с майка си, но можех да си играя и сама, умение, характерно за децата, които понякога трябва да се държат като по-големи. Водните лилии почиваха върху зелени плътни подложки, от които излизаха нежни филизи и се полюшваха като живи във водите на фонтана. Птици идваха да пият и предлагаха песента си в замяна на разрешението да заситят жаждата си. Майка ми искаше да мълча и аз това правех. Упражнявах се, докато вече можех да стоя толкова неподвижно, че ставах невидима за птиците, които се спускаха от боровите дървета. Често кацаха на раменете и коленете ми. Чувствах ударите на малките им сърчица, докато пееха с искрена благодарност за сянката и покоя, които получаваха от градината.
Веднъж, когато бях на малко повече от четири, бях изпратена навън за няколко часа под изгарящото слънце. Толкова се разсърдих, че ме бяха изгонили от стаята ни под жестоката обедна жега, че се метнах във фонтана. Керамичните плочки бяха студени и хлъзгави. В детската си ярост скочих вътре, без да помисля за последствията. В мига, в който го направих, жегата на деня изчезна. Задържах дъха си, докато потъвах. Зелената вода бе навсякъде около мен и внезапно почувствах, че съм си у дома. Това бе стихията, за която бях родена. Светът се завъртя около мен и все пак сякаш бе повече мой от всяко друго място. Исках да затворя очи и да се рея сред водата завинаги. Видях балончетата, които се образуваха от дъха ми. Внезапно някой ме сграбчи грубо за ръката. Жрецът ме извади от фонтана.
— Малките момиченца, които си играят с водата, се давят. На никого няма да му е жал за теб — каза той, като ме тресеше за раменете, — защото сама ще си си виновна.