Него бях видяла във водите на Нил, когато зърнах рибата. От самото начало досега, това никога не се промени.
Той бе моята съдба.
5
Войниците от Десети легион бяха водени през пустинята от Флавий Силва, прокураторът19 на цяла Юдея, току-що назначен от Рим.
Войската вдигаше толкова голям прах, че със сигурност можеха да го видят от Желязната планина, където прекарах много години с мъж, който бе два пъти по-възрастен от мен и когото не обичах, но му бях признателна, че ме закриляше. Никога не се бе държал лошо с мен, макар че бе суров и безмилостен като всички мъже от Моаб; същевременно бе изненадващо нежен с децата си. Името му бе Саадалос, въпреки че никога не го наричах така. Ако бях поискала, може би щях да го обикна. Тогава при пристигането на римляните щях да бъда в Петра вместо в тази крепост. Щях да се разхождам из червения град сред великолепните му колони, гравирани с образи на слонове и камили, да се наслаждавам на откритата му баня, за която се говореше, че е голяма колкото езеро, и на градините, висящи от скалите, които хората гледаха с възхищение, изумени, че виждат финикови палми в земя, в която би трябвало да има само облаци.
Ако го бях обикнала, децата ми щяха да са в безопасност, а бъдещето ми щеше да е сигурно. Вместо това аз ги доведох в капана на тази крепост, от която нямаше избавление. Дори ангелите да ни чуваха как ги викаме и да желаеха да ни спасят, не можеха да стигнат до нас тук, в периферията на света. Разбрах го, докато гадаех по костите на гълъбите, защото те предсказваха, че както човек не може да избяга от вече написаното, така няма бягство и от крепостта.
Хората се събраха да наблюдават приближаването на шестте хиляди войници от легиона, придружавани от повече от хиляда роби и помощници. Потръпвахме в мълчание. Ужасяваше ни не само броят им, а и тяхната сурова решителност. Идваха за нас чак от Йерусалим, макар да бяхме само няколкостотин. Те ни откриха, както чакалите откриват плячката си, обикалят около нея и изчакват, готови да скочат в правилния момент.
Сред праха, който вдигаха, от небето падаха птици, които не успяваха да се преборят с пясъчната вихрушка. Скоро земята бе покрита с гарвани, по-многобройни от войниците. Бездиханните птици превърнаха пустинята в скръбно черно поле и изведнъж ни се стори, че пред нас, сред този път от плът и пера, се простираха бреговете на отвъдния свят.
— Виждала съм това и преди — прошепна Ревка с побледняло лице. — Не можем да се спасим.
Имаше само една причина Рим да дойде тук и да иска да ни победи, макар че бяхме толкова малобройни, а тяхната империя бе така велика. Те се бояха, че нашият бунт ще послужи като искра, която ще възпламени огъня на свободата. Неподчинението тлее и може да избухне отново, когато най-малко го очакваш. Римляните не можеха да го допуснат. Ние бяхме риба в мрежа, вече извлечена на скалистия бряг; трябваше само да ни откъснат от водата, която ни поддържаше живи. В Рим вече бяха изсечени монети в чест на покоряването на Юдея. Образите на римски легионер и пленена еврейска жена, свела глава пред палмово дърво, бяха гравирани върху сребро. Бяха казали, че е така, и така щеше да стане, сякаш те, а не Бог създаваше света със своите думи и воля.
В земя, в която бунтът е бил смазан, не биваше да остане нито един воин.
6
Бе зима и въздухът бе суров. Носехме плащовете си, увити около телата ни като броня, потръпвахме от вятъра и наблюдавахме как съдбата ни приближава към нас. Дъждът идваше, изпълвайки долините със стремителни потоци вода. Рибите, които се бяха скрили дълбоко в почвата през сухите месеци, се появиха отново, върнати към живота като по чудо. По хълмовете бяха пораснали диви цветя и медоносните пчели жужаха над тях. Стволовете на сухите дървета бръмчаха, сякаш те самите бяха оживели. Имаше пасища за ибексите, месо за леопардите. Пустинята бе дала на Десети легион най-благоприятните условия за прекосяването й. Със сигурност нашите врагове смятаха това за знамение, че ще бъдат победители. Щом огладнееха, намираха храна. Щом ожаднееха, не бе необходимо да търсят далече вода, защото навсякъде потоците се бяха превърнали във водопади.
Може би тези, които идваха за първи път в Юдея, се чудеха как е възможно пустинята да е погубила толкова много хора, дали историите за бруталната й жега, съсипала живота на мнозина, не бяха просто измислица. Защото това бе милостивото време от годината, когато птиците се завръщаха от Африка и Египет, когато имаше повече чапли от лешояди и земята бе пълна с живот. Армията, която пристигна в долината ни, бе съставена от мъже от различни земи, но всички говореха латински и бяха дарени от Рим с провизии и вещи, за каквито не бяха смели и да мечтаят сред бедността на родните си страни; те пътуваха с камили и магарета, натоварени с месо, фурми и кожени мехове с достатъчно вода, за да напълнят десет цистерни.
19
Прокуратор е управител, най-често на провинция, изпълнява ролята и на главнокомандващ, и на съдия. Тази длъжност е разпространена в късната Римска република и ранната Римска империя. — Б.пр.