Преди да ме отпрати, майката на Елеазар завърза амулет — торбичка с билки — към плаща ми и каза, че ще ми донесе късмет. Усмихнах се и й благодарих, но знаех, че ме лъже. Беше ходила при жените, владеещи кешафим, за заклинание, с което да ме обрече на самота и да ме държи далеч от сина й. Майка ми ме бе научила на тези неща и веднага разпознах мириса на корена на блениката. Щом излязох на улицата, веднага го откъснах. Пуснах торбичката в канала с нечистотиите, където й беше мястото. Казах молитвата за защита, така че нашият Бог, благословено да е името Му, да ме предпази от зложеланието на леля ми.
Изпратиха ме в дома на Йосиф бар Елханан, където трябваше да спя в коридора заедно с детето, за което бях повикана да се грижа. Тя бе бебе, захвърлено на сламеника си, докато брат й бе любимец на баща й и си имаше своя собствена прислужница. Бършех сълзите й, когато плачеше за майка си, както често правех й аз, когато се сепвах от съня си и с изненада откривах, че вече не съм в Александрия и че няма двор или фонтан и белите лилии не блестят в тъмната вода.
Трогната от тъгата на моята малка повереничка, й шепнех, че може да ме нарича ема — мама, макар да бях на дванайсет и по-скоро можех да й бъда сестра. Знаех, че в този свят всяко момиче трябва да има закрилник, защото така ми бе казала майка ми, а аз вярвах на нейните думи. Копнеех за мъдростта и съветите й, но сега трябваше да вземам сама решения. Приех да се грижа за това дете без майка. Заклех се да я защитавам, докато спеше в коридора, и всяка вечер се грижех скорпионите да остават по ъглите и да не я доближават.
Бащата на домакинството подхвърляше само корички на масата за нас, колкото да се заситят плъховете, дори и в навечерието на Шабат, и най-накрая реших да взема нещата в свои ръце. Намерих сребърна чаша за молитви и я пъхнах под плаща си. Знаех, че кражбата ще ми донесе проклятие, но занесох бокала на пазара и го размених за нова туника и плащ за детето и за малко храна — сливи, нарове и грозде. Успях да спазаря и постелка за коридора, където спяхме, и един гълъб, който смятах да сготвя.
Момиченцето се разплака и се притисна до мен, когато осъзна, че смятам да убия птицата, и ме помоли да я пусна на свобода. Тя бе спокойно и тихо дете, но можеше да бъде и много упорита.
— Ще изпълня желанието ти — предупредих я аз, преди да пусна птицата. — Но после в замяна ти ще трябва да изпълниш моите.
Това беше сделката, на която майка ми ме бе научила — често правеше така, когато исках нещо от нея. Йаел ми обеща и аз пуснах гълъба. Той изчезна в небето над Йерусалим и с това обещание ни свърза завинаги.
Тази вечер не ядохме месо, но Йаел бе щастлива. Аз също се радвах, че се грижа за нея, а още по-доволна бях, когато се оказа, че тя има здрав сън. Никога не се събуждаше, когато се измъквах нощем, за да отида до кладенеца, където за пръв път срещнах братовчед си, за да бъда отново с него. Той ми говореше, а аз слушах — така започна всичко. Говореше за гнева си заради делата на свещениците в Храма, които се караха помежду си кой точно е представител на истинския Израил.
— Домът на народа ни е в думите на Бог — твърдеше Елеазар, — не в храмове от камъни и в златни потири. Кивотът, пазещ Божието слово, дадено на Мойсей, е скрит зад стени от злато, а трябва да стои под обикновена палатка, както е било наредено в началото от самия Адонай.
Слушах го и знаех, че някой ден и другите ще го слушат така и ще го последват. Бях сигурна, че аз ще съм сред тях. Той бе образован и знаеше наизуст псалмите Давидови; копнееше да бъде полезен — на хората и на Бог. Бях едновременно негова ученичка и братовчедка. Вярвах му така, както не вярвах на никого другиго, и скоро му принадлежах. Отдадох му се и се отказах от себе си, както майка ми бе предрекла, че ще стане.
Когато жената на Елеазар отиде да посети семейството си, някъде на север, близо до брега на Галилея, братовчед ми ме заведе при един равин, за да се оженим тайно. После ме отведе в стаята си, за да станем мъж и жена не само на думи. Изгарях, когато бях до него. Забравях Александрия и градината, където учех с майка си. Никога не му разкрих, че знам няколко езика, защото исках да чувам само неговия глас, не своя. Друг мъж би попитал за рисунките по тялото ми и би се извърнал от мен. Казах му, че това са следите на картата, която ме бе отвела до него, и това му бе достатъчно.