От разговорите на жените край кладенеца в Йерусалим знаех, че бе възможно да обвържеш един мъж към себе си, за да ти бъде верен. Това била кървава магия, мълвяха те, уплашени от подобни неща, но аз не се страхувах от кръвта. Отидох сама до място, където бях виждала черни пепелянки. Там имаше малка горичка от пожълтели Содомски ябълки8, чиито дълги, влакнести семена ни служеха като фитили, когато съберяхме достатъчно мазнина от някоя яребица, за да разпалим светилника на Шабат. Приседнах на земята и нарисувах лъвска глава в пръстта с пръчка, след което подредих в кръг около нея камъни, изцапани с менструалната ми кръв. Исках да задържа моя лъв в клетката му и си представях, че по този начин ще успея да го сторя. Нямах си майка, която да ме научи дори и на най-простите церове, но заклинанието ми се оказа успешно. Бен Симон дойде при мен още същата нощ. Той все още ме желаеше. Привързах косата си със синия шал. Бях предпазлива и мълчалива, неизмеримо благодарна. Всичко вече ми се струваше крехко и чупливо. Това, което имахме помежду си, бе пораснало и разцъфнало, като червените цветове на огненото дърво, които боядисват пръстите при допир; но сега се бе променило и извратило, превръщайки се в отровен бръшлян, който пари кожата.
— Не бива да бъда тук — каза ми той.
Същото важеше и за мен и предполагах, че трябва да го произнеса гласно. Наместо това отидох при него и двамата не си отказахме нищо един на друг. Никой от нас не трябваше да бъде насред тази пустош, но както ни бе писано да бродим из нея, така и бе писано, че той ще дойде при мен. Всичко, което исках, бяха ръцете му върху мен, устните му върху моите, телата ни, слети в едно цяло. Това бяха миговете, в които се чувствах жива. Запитах се дали в крайна сметка не бях омагьосала самата себе си и дали заклинанието ми не бе проклятие, за което някой ден щях да си платя. Трябваше да позволя на Бен Симон да се грижи за съпругата и децата си, но не го пуснах да си отиде. Един леопард знае какво представлява; той не се замисля за агонията и страха на своите жертви, тича, защото е създаден да го прави, и взема това, което трябва да вземе.
Може би беше по-добре, когато бях невидима, когато мъжете ме подминаваха и извръщаха глави, когато си стоях у дома като куче. Сега почти не можех да се позная. Но знаех какво искам. Когато отивах, за да се разходя босонога сред скалите, оставях следа. Той винаги я проследяваше, за да ме намери. Но този грях нямаше да тежи на неговата душа, защото когато дойдеше при мен, аз никога, нито веднъж не казах „не“.
12
Нощите ставаха все по-хладни, а вятърът откъм Великото море носеше на синкавите си криле купища дъждовни облаци. Треската на момчетата все още не бе отминала. Боледуваха твърде дълго. Устните им бяха подути и белезникави. Синовете на Сия често забелваха очи и разговаряха с призраци. Наблюдавахме ги с безпокойство, страхувайки се от най-лошото. Стигна се дотам, че отказаха да ядат или да пият. И тогава, един ден, след като клоните на тамарикса се покриха с розови цветове, а измежду цепнатините в скалите се прокрадна зеленина, Сия също се разболя. Тя се кълнеше, че й няма нищо, но трепереше и отказваше да яде. Вечерта легна до своите момчета, а на следващата сутрин така и не стана. Когато й занесох вода, я прие, но погледът, който ми хвърли, бе ужасен. Внезапно сграбчи ръката ми и аз си помислих, че се кани да ме прокълне. Тя обаче ме погледна в очите с трескава настойчивост. Не знаех дали откри там това, което търсеше, но може би бе успяла, защото ме попита дали ще се грижа за него, ако умре. Знаех кого имаше предвид. Кимнах и й обещах, че ще го направя.
— Да, разбира се, че ще го направиш — промълви тя.
Не звучеше разгневена, а по-скоро като жена, която се е предала и вече няма нужда да се терзае с подробности относно онези, които ще останат в света на живите. Искаше единствено да се увери, че съпругът, когото обичаше, ще продължи да бъде обичан.
8
Содомска ябълка — Calotropis procera — дърво, на което камилите понякога ядат листата, но за хората е силно отровно; смята се, че е единственото оцеляло от Содом, след като Бог разрушил града. — Б.пр.