Амрам ми разказа за огромните хранилища от времето на Ирод, пълни с големи порцеланови съдове с вино и зехтин, докарани от Рим и Гърция, върху които все още стоеше царският печат. През Водната порта и през Южната водна порта магарета вкарваха дървени бурета с вода, взета от езерата в проломите отдолу, достатъчно на брой, за да захранват четирите бани, дванайсетте цистерни и един кладенец, толкова голям, че в него се побираха петдесет души, рамо до рамо. Не беше проблем басейните и баните да се напълват дори в най-сухите месеци. Между стените на крепостта се бе оформил оживен пазар, подобен на онзи в Йерусалим. Имаше пекари, щавачи на кожи и тъкачи; магазинчетата им бяха разположени в тесни помещения между стената на Ирод и площада. Палатки и дървени къщички бяха изникнали срещу укрепителните съоръжения на стената. Воините бяха устроили домовете си в някогашните квартали на римския легион, докато свещениците и старейшините се бяха настанили в малките дворци, където преди много години са живели роднините и приближените на Ирод. По подовете на всяка стая в дворците имаше мозайки от черен оникс и бял седеф. Обществените бани също бяха украсени с великолепни мозайки на вкаменени цветя и геометрични фигури. По стените на двореца имаше червени и оранжеви фрески, някои все още с позлатени ръбове във формата на листа. Бен Яир и семейството му живееха в най-малкия дворец с изглед към долината. А в Северния творец, най-изящното и величественото здание, толкова изумително, че можеше да съперничи на всяко от чудесата на света, сега се държаха оръжия и провизии. Занаятчиите и търговците се бяха настанили в малки дюкянчета, обущари, месари и всякакви други, защото никой сред бунтовниците нямаше да живее в място на разкош и богатство, както бе живял някога този цар, който бе изградил убежището си на върха на тази планина, за да докаже, че владее света.
Събралите се в Масада мъже бяха посветени на Цион, готови да направят всяка жертва, непокорни по дух, нежелаещи да бъдат ничии роби. А за Бен Яир се говореше, че не го е страх дори от малах ха-мавет. Когато някой ден Ангелът на смъртта дойдел за него, той щял да изскубне дванайсетте криле на това зловещо създание и да ги положи окървавени на земята като дар за Бога.
С брат ми стояхме и се взирахме в дома на Бен Яир.
— Чест е да следваш такъв човек — отбеляза Амрам.
— Значи той живее в дворец. А моят дом къде ще бъде, сред полето ли? — пошегувах се аз.
Амрам ми каза, че вече е подготвена стая за баща ми и за мен; очакваше да се грижа за него. Бе потресен от вида му, колко отслабнал и крехък изглеждаше той.
— Болен ли е бил? — попита притеснено.
— Не можеше да намери покой, докато те търсеше.
Исках да му спестя истината. Баща ни бе състарен от смъртта на мъжете, които бе убил, от дъщерята, която бе отблъснал, от жестоката пустиня, която го бе повалила на колене.
Когато Амрам поиска да узнае подробности за времето, в което бяхме скитали из пустошта, казах само, че сме оцелели. Не споменах нищо за мъжа, белязан от лъва, нито за жената, чийто дух ме преследваше. Но му разказах за дивата коза, която трябва да е била ангел, защото нейното мляко ни бе спасило от гладна смърт. Разсмяхме се на представата за коза ангел и аз признах, че ми липсва моята любимка, която се бе превърнала в приятелка и довереница. Амрам ми напомни, че думата ни за ангел означава и вестител. Така разбираме, че сме били посетени от тези сияйни създания — от посланието, което получаваме. Може би козата бе дошла, за да ме научи как да оцелея в тази толкова дива земя, в която това изглеждаше невъзможно.
— А ти? — попитах аз. — Получи ли своето послание?
В този миг брат ми отново изглеждаше раним, по-скоро момче, отколкото хладнокръвен воин. Той винаги ми бе споделял тайните си, но това време бе отминало и очевидно изпита облекчение, когато го извикаха да се върне при другарите си и така можеше да избегне въпроса ми.
Майката на неговия приятел Ури дойде, за да ми покаже къде ще живеем с баща ми.
— Не очаквай много — предупреди ме тя.
Тъй като не очаквах нищо, това, което получихме, ми хареса. Стаята ни в близост до стената на Ирод бе много по-хубава от всяко убежище, в което бяхме спали след напускането ни на града. Имаше платнен покрив и три дървени стени. В четвъртата, задна каменна стена бе изградено малко кръгло огнище; аз щях да спя в отделно тясно помещение, подобно на коридорче. Ако се надигнех на пръсти, можех да виждам през процепите в стената към скалите. Когато пристигнах, баща ми ме очакваше. Вече бе благословил мястото.